В един оптимистичен блог е добра идея да видим какво е оптимизъм.
Оптимизъм произлиза от латинското „optimus” – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с “ops”, което означава „сила, ресурси” или „ob” – “пред” и наставката “tumos” – “най-”. Според други произлиза от „optio” – избор.
Думата “оптимизъм” е използвана за първи път от Либниц (в Théodicée, 1710) със значение на „най-голямото добро”. Идеята на Либниц е, че живеем в „най-добрия възможен свят”, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира “Candide”. Думата „оптимист” е използвана за първи път през 1766, а “оптимистично” – през 1848 г.

Ето и няколко определения:
Оптимизъм: (1) склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат; (2) вяра, че в крайна сметка доброто в света е повече от злото; (3) вяра, че доброто преобладава в реалността; (4) вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен.
Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.
И накрая от Българския тълковен речник:
(1) Философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро;
(2) Наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро.

бутони за споделяне