Само за два дена София се превърна в истинска зимна приказка. Като започна да вали – два дена и две нощи – няма спиране. Тихо, спокойно и абсолютно незаинтересовано от факта, че е средата на седмицата и всички имат „бърза работа“. И макар много хора сигурно да се оплакват от проблемите с транспорта, никой не може да отрече красотата на отрупаните със сняг дървета. Снегът е толкова крехък и мимолетен. Едно топло дихание, едно нежно докосване и снежинките вече са се разтопили. Един повей на вятъра, няколко слънчеви лъча и вече се е превърнал в стичаща се по улиците вода. Затова нека му се радваме, докато все още го има – бял и искрящ, недокоснат от хората и черните пари от автомобилите.

През миналата седмица Витоша беше непрекъснато обвита в мъгли и облаци. Но една сутрин ме посрещна кристално чиста със снежни върхове, огрени в бледо розово. Беше абсолютно неочаквано; един от онези мигове, в които красотата на природата направо ти спира дъха. Сякаш времето забавя ход и ти се иска мигът никога да не отлита. Просто не можеш да отделиш очи от запленяващата картина и да направиш крачка напред обратно в сивото ежедневие.

Постепенно розовото избледня и бе заменено от ярко жълто, като течно злато, разливащо се по хоризонта. Интересно ми е колко ли хора забелязват тази красота. Май повечето улисани и вечно забързани я пропускат край себе си. Всяка сутрин, чакайки на светофара на Орлов мост, гледам как поне 10-20 души пресичат на червено в един кратък промеждутък от десетина секунди, в които не минават коли. И всеки път ми се иска да ги питам за къде са се разбързали толкова. И защо? И струва ли си риска? Не можем ли да спрем само за няколко секунди да се полюбуваме на красотата на природата и да започнем деня с усмивка?

Замисляли ли сте се, че ако имате личен блог, с това всъщност допринасяте мъничко за замърсяването на околната среда? Макар да са само виртуални, за да съществуват блоговете се нуждаят от сървъри, а те от своя страна – от електричество, за да работят и да се охлаждат. А производстовто на електричество много често замърсява околната среда.

Томас Холц не само се е замислил по този въпрос, но и е решил да направи нещо. Съвместно с международната организация I plant a tree (Аз засаждам дърво) той решава да засади по едно дърво за всеки блогър, които пожелае да се включи в инициативата и да разкаже за нея на читателите си. От април 2010 до момента по този начин за засадени 710 дървета, което е допринесло за неутрализирането на над 12 тона въглероден диоксид.

Скоро ще има и едно дръвче, засадено от името на Оптимистично :) За да се присъедините към идеята е нужно само да си изберете дръвче (аз си избрах дъб), да пишете за това в блога си и да потвърдите участието си на сайта.

16.01.12 ЦДГ „Вержин и Хаик Папазян“, Сливен получи дарение от от 1000 евро. (пълна статия)
16.01.12 Близо 4 500 лева са събрали, при благотворителни кампании в помощ на деца, доброволците от Младежката структура към БЧК-Бургас. (пълна статия)

17.01.12 3D бус обучава русенските ученици как разделно да събират отпадъци по проект за насърчаване отговорното отношение към околната среда. (пълна статия)
17.01.12 Два фолклорни танца постави в с.Каменка , Украйна главният художествен ръководител на ПФА“Добруджа“ Стоян Господинов. (пълна статия)
17.01.12 Жители на Добрич имат възможност да се включат в иницитива за препис на „История славянобългарска“, организирана от Народно читалище „Йордан Йовков“. (пълна статия)

18.01.12 Стартира фото изложба- конкурс „Кукерландия 2012″. (пълна статия)
18.01.12 Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“ в Стара Загора организира конкурс за рисунки „Космическо изкуство“ и конкурс за изработване на макет на слънчев часовник. (пълна статия)
18.01.12 Иво Райнов създаде клуб „Да опознаем магията на киното“ в Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ в Ловеч. (пълна статия)
18.01.12 Фотоконкурс на тема „Аз обичам…“ обяви Детският и младежки център в Димитровград. (пълна статия)

19.01.12 Съвместен проект „Библиотеката – място за възпитание, обучение и забавление“ стартира библиотеката и ОДЗ „Делфинче“ в Свети Влас. (пълна статия)
19.01.12 Читалището в град Българово организира пети национален конкурс за детско творчество „Кукери“ на тема „Прошка“. (пълна статия)
19.01.12 Нов реанимобил получи като дарение Спешният център в Благоевград. (пълна статия)

Когато говорим за оптимизма, всеки човек има различно мнение – някои виждат чашата наполовина пълна и са настроени позитивно, докато други са склонни да пренебрегват силата на оптимизма. Ако се изправят пред проблеми тези хора се настройват песимистично, като по този начин се опитват да се предпазят от заобикалящия ги свят, но всъщност не разбират колко много губят.

Ако превърнем оптимизма във философия на живота си, ще има на какво да се опрем, когато попаднем в трудна ситуация, както и ще имаме още една причина за усмивка всеки ден. Ако успяваме да видим хубавата страна на нещата, ще започнем да обръщаме по-малко внимание на негативните и с времето това ще се превърне в навик и ще го правим несъзнателно.

Лесно е да се говори за оптимизъм, когато всичко е наред, но нещата се обръщат, когато се сблъскаме със сериозни проблеми. Не трябва да забравяме обаче, че дори и в най-трудните ситуации, оптимизмът може да ни даде надежда и да ни помогне да забравим за лошите неща от миналото и да се съсредоточим върху бъдещето и амбициозните, но постижими цели, които сме си поставили.

Източник: www.ottimismo.info

Всеки живее в своя си реалност, изградена от собствените му идеи и представи за света. А те от своя страна зависят от средата, в която живее, нещата, които му се случват и не на последно място информацията, която получава.

Всички живеем долу-горе в една и съща среда. Същите разбити тротоари, същите дупки по улиците, същите сиви сгради с олющени фасади. Разбира се, има и изключения, някои хора се возят в луксозни коли, вместо в градски транспорт, и се прибират в просторно и добре обзаведено жилище, а не в стар панелен апартамент. Но дори и хората, които живеят в съвсем една и съща среда, могат да я интерпретират по различен начин. В един запустял двор, някои ще забележат разрушената ограда, а други – цъфналите полски цветя. Въпрос на гледна точка, към една и съща реалност.

С преживяванията е малко по-различно и доста по-разнообразно. Няма два човешки живота, които да се повтарят, всеки преживява различни неща по различен начин. Но и тук настройката на човек има голямо влияние. Има хора, които въпреки всички трудности и проблеми, които им се скупчват на главата, си остават все така усмихнати и оптимисти. А има и други, които макар да имат много, не умеят да го ценят и все нещо не им достига, за да са щастливи.

И накрая информацията. Ако гледаш телевизия и четеш новини, много вероятно е да останеш с усещането, че живеем в един ужасен свят, който на всичкото отгоре всеки момент ще се разпадне напълно. И макар да е вярно, че светът далеч не е идеален и лоши неща се случват, също така е вярно, че медиите представят само едната страна на медала. От другата страна, тази, която винаги остава скрита, има едни прекрасни хора, които тихо и последователно всеки ден сътворяват своите малки чудеса и правят света около себе си малко по-добър. Техният свят не е измислен или невидим. Напротив! В интернет е пълно с информация за тези хора и прекрасните им инициативи, необходимо е само да положиш малко усилия, за да я откриеш, защото за съжаление медиите (почти) никога не ти дават достъп до този различен свят. Свят, в който макар и да има трудности и проблеми, има също така и много надежда и сбъдващи се мечти. При това изобилие и свобода на информацията би било прекрасно повече хора да научат за съществуването на тази паралелна реалност. Тя би им показала, че по света няма само лоши неща и че щом други успяват, значи биха могли да успеят и те.

Днес „Оптимистично“ става на три годинки и като по чудо си спомних за рождения му ден, който предните две години все пропусках. Направо не ми се вярва, че е минало толкова много време, откакто започна всичко и написах първата си творба тук. От тогава научих толкова много за оптимизма и позитивното мислене, а и не само мислене, но и действие. Този блог ми е дал наистина много и покрай него се запознах и на живо с прекрасни и вдъхновяващи хора, с които в момента правим толкова хубави неща.

Напоследък все не ми остава време да пиша. Почти цялото си свободно време отделям за други идеи и проекти, които поне за момента ми се струват по-важни и които се надявам да се развият още повече и да прераснат в нещо наистина прекрасно. И в тях си има проблеми и препятствия, но както винаги съм оптимист, че ще бъдат разрешени и постепенно нещата ще се изгладят :)

Поради това си мисля да направя някои промени тук в графика на публикуване, който сама съм си създала и в редовните рубрики, които се стремя да поддържам. Засега отлагам това решение, но сигурно някой ден и това ще стане. Всичко се променя с времето, развива се, също както и хората. Само по този начин може да стане по-добро.

Със сигурност обаче няма да изоставя това местенце, което си е мое и в което имам свободата да споделям всички хубави неща, които ми се случват и които са ме накарали да се усмихна :)

Източник на снимката: flickr

9.01.12 60 ученици от социално слаби семейства в Бяла ще получават топъл обяд от БЧК-Русе. (пълна статия)
9.01.12 Дарителската кампания „Стотинка по стотинка – ДОМ“ събра 1180лв. за възстановяване на сградния фонд на Международен скаутски център – Шумен. (пълна статия)

10.01.12 Младежки информационно-консултантски център отвори врати в Кюстендил. (пълна статия)
10.01.12 Десислава Цочева получи специален приз от IX-тия Международен конкурс за рисунка „Четирите сезона“, провел се в Тичи, Полша, като рисунката й е избрана да представлява месец май в луксозен календар. (пълна статия)

11.01.12 Деца от Центъра за социална интеграция и рехабилитация в Стралджа получиха подаръци от Асоциацията „Силви Вартан за България” . (пълна статия)
11.01.12 Козметичната фирма Рефан България получи наградата за благотворителност „Кудоглу“. (пълна статия)
11.01.12 Три безплатни посещения на археологическия резерват Червен, Сексагинта Приста и музейната зала „Тома Кърджиев“ ще има през януари. (пълна статия)

12.01.12 Русе и руският град Волгоград организират международен конкурс за рисунка „Историята на моята страна в историята на моето семейство“. (пълна статия)

13.01.12 В родния град на Яворов – Чирпан, честваха годишнина от рождението му. (пълна статия)

Има някои неща, с които човек не трябва да прави компромиси. Не трябва да се задоволява с по-малко или с нещо различно от това, което наистина иска и желае. И не трябва да дава по-малко от това, което наистина може да даде и направи. Например с истината, с мечтите, с любовта.

Понякога спестяваме някоя истина, някой дребен на пръв поглед детайл. Уж за да не притесняваме някого или да си спестим обясненията, или от страх да не останем неразбрани, или по някакви си други наши причини. Но нещата постепенно се натрупват, а компромисът с истината не се различава много от лъжата.

Понякога ни се иска да се откажем от мечтите си. Виждат ни се прекалено трудни и непостижими, нереални. Задоволяваме се с това, което имаме и си казваме, че е достатъчно добро. Опитваме се да убедим самите себе си, че сме доволни и това е което искаме, но дълбоко в себе си знаем, че не е така и че мечтите ни са други. Струва си човек да се бори за мечтите си, дори и да изглеждат далечни! Понякога това е само привидно и те са на една ръка разстояние. С мечтите не бива да се правят компромиси и вместо да се отказваме пред трудностите и да се задоволяваме с „достатъчно добро“ трябва да се стремим към това, което наистина желаем, като разбира се не правим компромиси и с усилията, които влагаме и винаги даваме най-доброто от себе си.

С компромиси не може и в обичта. Не може да обичаш някого само малко и при определени условия. Или го обичаш изцяло, или не. Или даваш цялата си обич, или нищо. Както и не можеш да правиш компромис да обичаш някого, само защото е „достатъчно добър“ с теб за момента.

С някои неща просто не трябва да се правят компромиси!

От време на време (обикновено на интервюта за работа) ми задават въпроса „как си представяш живота си след пет години?“ Което според мен е един от най-глупавите въпроси, които могат да ти зададат. Всичко е толкова непредвидимо, че понякога не знаеш къде ще те отвее вятъра след пет месеца, камо ли след пет години.

Ако в началото на миналата година ме бяха попитали как си представям да ми се развие живота през 2011 нямаше да мога да позная дори една малка част от важните неща, които ми се случиха. Никога не бих предположила, че ще се преместя да живея на ново място и то два пъти. Че ще ми се наложи да обзавеждам апартамент и най-важното, че няма да живея в него сама. Че ще видя толкова много нови прекрасни места – най-накрая ще се кача на връх Ком и на Черни връх и вече няма да съм влизала в Гърция само на една крачка от границата. И това е валидно не само за положителните неща, но и за тези, които не са чак до там позитивни. Примерно не бих предположила, че и днес още ще си работя в същата фирма на същата длъжност.

И едно от най-важните неща – никога не бях си представила, че ще се запозная с толкова прекрасни и вдъхновяващи хора, като тези, с които „създаваме и взаимодействаме отворено и положително“ в ОМ. След като след половин година виртуални контакти имах възможност да се запозная с много от тях и на живо, се убедих, че докато още има такива хора, които да живеят в България или дори и отвън да правят нещо за нея, значи още има надежда. Познанството с толкова различни хора разкрива цели нови светове, за които дори не си и подозирал, но които са изпълнени с толкова много оптимизъм, вяра и прекрасни и успешни проекти.

Мога да си правя много планове за 2012г. но знам, че само една незначителна част от тях ще се сбъднат и годината ще ми донесе много прекрасни неща, които дори и не мога да си представя днес. Както казват „животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове.“ Единствено настоящето ни принадлежи. То е всичко, което имаме и поне донякъде можем да контролираме. И от нас зависи как ще изживеем настоящия миг. Дали ще сме щастливи или ще се ядосваме на незначителни проблеми. Дали ще се усмихваме или ще сме намръщени. Дали ще направим нещо стойностно или ще се оставим на ежедневието да ни погълне. Днешният ден е твой и ти поднася безброй възможности. Избери кои от тях да уловиш!

3.01.12 Ивелина Милчева спечели национален приз на фондация „Астика“ – Бургас за доброволец на годината в категорията „Толерантност, антидискриминация“. (пълна статия)
3.01.12 В Бургас откриха щанд за ръчно произведени изделия от хора с увреждания, членове на Сдружението на надомните работници и на Съюза на инвалидите в България. (пълна статия)
3.01.12 доброволци на БЧК-Несебър зарадва възрастни, самотни и болни хора с празничен новогодишен пакет с множество хранителни продукти. (пълна статия)

4.01.12 Отбелязват се 134 години от освобождението на София. (пълна статия)
4.01.12 Две дарения получи в началото на новата година отдел „Изкуство“ на Русенската библиотека. (пълна статия)

5.01.12 Антоан Скерлев и Ховсеп Казазян от Хасково ще получават държавна стипендия за даровити деца през 2012 г. (пълна статия)

6.01.12 България зае трето място на световното първенство по тенис за смесени двойки. (пълна статия)
6.01.12 Деца от Центровете за настаняване от семеен тип в Добрич участваха в „Работилничката за въображение“ в художествената галерия в града. (пълна статия)