Оптимистично

Следват леки лирични отклонения, после да не каже някой, че не съм предупредила :-)

Вече разказах за почивката си през тази година, но в разказа липсваше моментът с краткия престой в Пампорово. Причината е, че ако бях почнала да разказвам и за това нямаше да се получи особено оптимистично. Но ако не друго, преминаването през Пампорово поне ми припомни за почивките от детските ми години и ми се прииска да разкажа и за тях…

За онези двуседмични почивки, които постепенно прерастваха в над 20 дена… Военната почивна станция в Пампорово, на върха на малко възвишение и най-малко стоте стъпала към нея – истинско мъчение в края на всяка по-дълга разходка. Тогава освен тази станция май имаше само още 3-4 хотела и един хранителен магазин. А на партера на най-големия хотел имаше и един огромен магазин за играчки, в който можеше да се изгубиш, защото бе пълен с неща, от които не можеш да откъснеш погледа си. Истинско приказно царство и сигурно преувеличавам, но в спомените ми е по-хубав и от днешните магазини за играчки :-)

Тогава все още нямаше мобилни телефони и ходехме до пощата 2-3 пъти, за да се обаждаме в Шумен, че сме добре. В почивната станция пък имаше библиотека, телевизионен салон, зала с маси за пинг-понг и с една счупена маса за билярд. И най-вече имаше дълги коридори, по които да бягаш в търсене на стаята си. Всяка вечер слизахме долу на първия етаж, където на вратата на една стая имаше залепено меню за следващия ден, от което можеше да си избираш между две яденета за обяд и две за вечеря, която беше в шест и затова след нея винаги следваше среднощна закуска. Сутрин пък разкарваха между масите колички с кани с чай и мляко, които ти наливаха в големи метални чаши. От яденетата не знам защо съм запомнила шницела по милански – с гарнитура от макарони с доматен сос и гъби – вероятно първото подобие на спагети, което съм опитвала :-)

Помня и металните кутии със салам от магазина, вносен, но съм забравила от къде. И старата печка с реотани, която си носехме и често се налагаше да използваме, въпреки че беше лято. Е, не винаги я използвахме по предназначение – за отопление, вместо това си правехме на нея препечени филийки, от които ухаеше цялата стая.

Всъщност почивните станции носеха една неопределена, но специфична (не неприятна, може би неутрална, а може би вече станала и приятна, защото ми напомня за детството) миризма, която още помня. Неочаквано я срещнах в един малък хостел в малко планинско селце в Австрия. Тъкмо си мислех, че миризмата вътре е същата като в почивната станция от детството ми, когато приятелката ми – рускиня, която беше с мен, каза, че мястото й приличало на почивна станция. Каза го на руски, въпреки че до тогава си говорехме на английски, но веднага я разбрах…

Сега вече всички тези неща са останали в миналото и много от местата, на които съм ходила тогава вече не съществуват, заменени от огромни хотели, които стоят празни. Почивната станция е обновена, площадката, на която някога играехме федербал вечер, е остъклена и може би изпълнява ролята на ресторант, който също е празен. Чешмите са пресъхнали, дори и тази край смолянските езера, на която пише „…а чешмите вечно ще текат“…

Ето и обещаният отчет за ваканцията :-) Малко дългичко се получи, но има много неща за разказване. Така че зареди се с търпение, а след края на разказа гарантирам, че ще ти се прииска да нарамиш раницата и да тръгнеш незабавно към Родопите :-)

За да ги видиш на цял екран от Menu избери Full screen. Извинявам се за лошото качество на снимките но за една седмица сдадоха багажа и двата фотоапарата и половината са правени с телефон :-(

Изходен пункт за всички разходки е село Полковник Серафимово, близо до Смолян. Някога е било доста голямо – имали са 1000 ученици в училището, сега е почти изоставено. Край него се намира Малката или Родопската Шипка, но понеже няколко пъти сме ходили там, тази година така и не стигнахме до паметника и затова остана без снимки…
[Прочети още...]

След кратка, но много приятна почивка :) Ще разказвам подробно скоро заедно със снимки.

Освен тоновете работа, които ме очакваха на бюрото, придружени с хиляди дребни инцидентни задачки, ме посрещна и една приятна изненада. Преди време бях писала есе за конкурса, организиран от „Усмивка – Щастието като път“ и сега резултатите са налице – то е едно от шестте победители :) Можеш да го прочетеш тук: Усмихни се на непознат, а аз в скоро време си чакам наградата Малка поправка – ще си я получавам лично :) Част от есетата на другите победители също вече са публикувани и си заслужават четенето – зареждат с много позитивна енергия и усмивки :)

Имам и друга изненада, която всъщност е готова още отпреди ваканцията и обещавам да я представя скоро :)

Много усмивки и лятно настроение от мен :)

Докато четеш това аз се излежавам на някоя зелена полянка из Родопите или атакувам някой планински връх :-)

Точно от това имам нужда в момента – спокойствието на планината. Там всички проблеми ти се струват дребни и незначителни, защото разбираш колко си малък в сравнение с нейната вечност. Имам нужда да си играя с вятъра, да тичам боса по тревата, да разказвам приказки на облаците и да преоткрия цветовете на небето през деня.

След две седимици като се върна ще разказвам със снимков материал. А до тогава една песничка за много лятно настроение :-)

9.08.10 Беше завършено модернизирането на лекоатлетическата писта, част от спортен комплекс в Трявна. (пълна статия)
9.08.10 В Царево беше открит фестивалът на мановия мед. (пълна статия)
9.08.10 Доброволци от неправителствени организации в Ловеч организират инициативата „Да ловим риба на чисто“ за почистване на язовир „Сопот“ край троянското с.Голяма Желязна. (пълна статия)
9.08.10 Каварна беше избрана за домакин на Световното първенство по полумаратон през 2012, като получи всички възможни 15 гласа в съревнование с другия кандидат – Ню Йорк. (пълна статия)
9.08.10 Сдружение „Ларго“ организира акция по набиране на употребявани дрехи за жителите на ромския квартал „Изток“ в Кюстендил. (пълна статия)

10.08.10 Емил Красимиров спечели 2 от общо трите дисциплини на проведеното на конна база „Хан Аспарух“ в София Държавно първенство за деца и юноши. (пълна статия)
10.08.10 Инициативта „Библиотекар за един ден“ организира читалището на свищовското село Ореш. (пълна статия)
10.08.10 Деца в неравностойно положение получиха правото да творят в Дома на художниците във Варна. (пълна статия)
[Прочети още...]

Приятният живот – състои се в това да извличаш от живота толкова много удоволствия, колкото е възможно; непрекъснат стремеж да получаваш все повече и повече; недостатък е, че с тези удоволствия се свиква и те спират да носят същото щастие, както в началото.

Живот на ангажимент – състои се в това да намериш, опознаеш и развиеш най-силните си страни и да изградиш целият си живот така, че да ги използваш максимално. Може да е свързан със семейство, работа, хоби. Когато правиш това, което обичаш времето сякаш спира.

Смисленият живот – състои се в това да използваш най-силните си страни за цел, която е по-голяма от теб.

Това са накратко идеите представени във видеото „Позитивната психология“ на Мартин Селигман – един от първите психолози, които започват да правят проучвания в сферата на оптимизма. В момента чета и една негова книга и по-късно ще пиша за някои от по-интересните идеи в нея.

От полето „View subtitles“ можеш да си избереш субтитри на български.

В определени условия все още е така, но ми се струва, че в по-голяма част от случаите по-скоро не е.

В дадени моменти наистина е по-добре да замълчиш ако усещаш, че каквото и да кажеш само ще стане по-зле. Например по време на спор, ако явно другата страна не разбира и няма желание да разбере твоята гледна точка и напрежението между вас стане твърде високо. Тогава може би е по-добре да оставиш нещата така и да не казваш нищо повече. Особено когато спорът е за нещо дребно.

Винаги е по-добре да премълчиш и обидите, които си на път да изречеш, както и думите, които биха наранили някой. И разбира се естествено е да замълчиш и когато трябва да запазиш някаква тайна, колкото и в такива случаи обикновено да ти се говори най-много.

Във всички останали случаи обаче мълчанието никак не е злато. И е по-добре да изразиш мнението си, отколкото да го криеш, дори и то да се различава от това на околните.

В миналото не е било точно така и мълчанието наистина е било злато и дори много повече – често може да е значело живот. Имало е времена, когато всяко различно мнение или изразено несъгласие с по-горен човек се е наказвало. И от мълчанието и безусловното съгласие е зависело не само дали ще успееш да се издигнеш поне малко в живота, но и дали изобщо ще живееш. Вероятно такива времена са родили и тази поговорка.

Днес разбира се всеки има право да изразява свободно мнението си. Или поне на теория е така. Малко хора биха тръгнали да спорят по даден въпрос с шефовете си, дори и ако са убедени, че са прави, от страх да не изгубят работата си. А май не са и много шефовете, които биха допуснали някой да е несъгласен с тях. В този смисъл – да, мълчанието може да е злато, но заслужава ли си това злато всички компромиси, които си длъжен да правиш със себе си ежедневно?!

Не са много и тези, които биха защитавали мнение, в което вярват, но което е коренно различно от това на всичките им приятели. Повечето просто биха се съгласили мълчаливо. Но всеки път, когато премълчиш това, което мислиш, остава някаква вътрешна неудовлетвореност.

Най-вече не трябва да мълчим обаче, когато става въпрос за хубави чувства. Приятелство, благодарност, радост, любов, признателност, обич. Може и да си мислим, че другите знаят за тях и ги усещат, но често не е така. И тогава не мълчанието, а думите, с които изливаме най-искрените си чувства, се превръщат в злато и дори в нещо много по-ценно от него.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Тя се усмихна, но не отговори. Не беше необходимо – очите й казваха всичко. Очите й винаги щяха да бъдат усмихнати и малко тъжни, защото знаеше, че животът е приказка.

Тази идея й харесваше – животът като приказка – защото обясняваше много неща. Обясняваше защо в живота има зло – в приказките винаги има отрицателни герои, иначе не биха били приказки. Така и в живота има лоши хора, които все гледат как да те измамят, да те излъжат, да те ограбят. И също като в приказките – успяват. Поне в началото. И на добрите герои винаги им се случват лоши неща и страдат – спящата красавица, която се убола на вретеното, най-малкият брат, когото всички обиждат и после изоставят на дъното на стар кладенец, Снежанка – оставена сама в гората, Пепеляшка, принудена да върши най-черната работа.

Познато нали? – тъжна усмивка, която не очаква отговор.

Всеки понякога се е чувствал изоставен на дъното от най-добрите си приятели, също като най-малкия брат. Или е бил от онези хора, които също като Пепеляшка работят постоянно, за да са добре другите, и никога не получават отплата или благодарност за това. Или е бил изгубен и дълго се е скитал в тъмната гора като Снежанка.

Обаче… – възрази той – приказките винаги имат щастлив край, а в живота… май нещо не се получава.

Леко насмешлива усмивка – Ха, получава се разбира се – отвърна тя.

Стига добрите герои да са наистина добри, дори не е толкова нужно да са герои, може просто да са хора. Достатъчно е да помнят какво правят добрите герои в приказките, когато им се случват лоши неща. Най-малкият брат не започва да плаче като го оставят сам на дъното на кладенеца – той тръгва да търси изход нагоре и не се отказва докато не го намира. Снежанка не тръгва да плаче под някое дърво в гората – върви напред и не спира, докато не попада на къщичката на джуджетата, а после започва да се грижи за тях. Пепеляшка, докато работи и спи в пепелта на огнището не спира да мечтае и да вярва, че един ден мечтите й ще се сбъднат.

Дааа, животът е приказка – усмихна се тя.

Жалко, че като пораснем забравяме приказките, които сме чели, като малки. Иначе щяхме да знаем, че те винаги имат щастлив край и нямаше да се отказваме пред трудностите, които са просто част от приказката.

Вгледа се в очите на човека до нея и се усмихна леко. Не беше нужно да й отговаря, очите му казваха всичко – той не беше забравил приказките, които бе слушал като дете.

2.08.10 Награда за най-добър актьорски колектив получи Бургаският куклен театър за постановката „Едип“ от Международния фестивал на античната драма „СТОБИ’ 2010″ в Македония. (пълна статия)
2.08.10 Ина Валентинова от русенската Математическа гимназия спечели Гран При на конкурса за рисунка в Хонг Конг „Моят свят“. (пълна статия)
2.08.10 Над 6000 зрители са посетили трите спектакъла на операта „Дон Карлос“ по време на летния оперен фестивал „Сцена на вековете“ на хълма Царевец. (пълна статия)

3.08.10 Николай Бояджиев спечели международното колоездачно състезание за юноши старша възраст „Трофеят на Трабзон“ в Турция. (пълна статия)
3.08.10 Международен фестивал на творчеството „Роза Мира – Панаир на творчески идеи“ започна във Варна. (пълна статия)
3.08.10 Ученици от ПМГ „Академик Никола Обрешков“ спечелиха отборно трето място на математическото състезание IMC, което се проведе в Ин Чон, Южна Корея. (пълна статия)
[Прочети още...]

„Оптимистично движение“ (Le Mouvement Optimiste) e създадено през 2001г. от група граждани във Франция. Те имат за цел да популяризират ползите от оптимизма и да съберат повече хора, които мислят, че той може да допринесе за подобряване на нашето здраве, поведение, взаимоотношения и представяне. Че оптимизмът може да направи по-добър както отделния човек, така и обществото в дух на уважение един към друг, както и към околната среда.

Членове на Оптимистичното движение има не само във Франция, а и в други европейски страни. Те са обединени от желанието си да подкрепят един оптимистичен и отговорен подход към живота, работата и обществото, в което всеки един да може да участва активно.

Техните идеи как да станем по-долеи оптимисти включват:
Вижте, че чашата е наполовина пълна.
Четете само оптимистични книги.
Правете добро на хората около вас.
Помнете, че всичко ще бъде наред.
Всяка седмица подарявайте по едно цвете на някого.
Усмихвайте се повече. Дори и само на себе си.
Срещайте се по-често с други оптимисти и положително настроени хора.
Сложете си съобщение „Усмихни се“ или „Be happy“, което да се появява, когато си включите мобилния телефон.
Опитайте се да направите света около вас мъничко по-добър.
Почивайте си – всеки има нужда от това от време на време.
Правете каквото можете, за да се получат нещата добре и ще видите, че наистина ще става така. Използвайте всяка възможност да се радвате на малките неща.

Източник: www.optimi.org