Една разходка до… Долно Луково


Долно Луково е едно малко селце в сърцето на Родопите. Докато стигнеш до него минаваш покрай десетки други села и базбройни нивички с тютюн. Толкова е в нищото, че се чудиш как може на такива места изобщо да живеят хора. В сравнение със София, дори в сравнение с най-близкия по-голям град – Ивайловград, то сякаш е от друга реалност. Селото е основано преди години от преселници, които избягали от чумата, засегнала друго околно селище. След като пресекли малката река, те се заселили на новото място и основали селата Долно и Горно Луково. Някога наброяващо 1200 жители, днес в селото са останали само 66 души и лястовичките, накацали по жиците в тези последни топли дни преди да поемат на юг, са повече от хората.

Долно Луково

Само след няколко години селото ще последва съдбата на съседното Горно Луково, в чиито празни къщи вече пристъпва само вятъра. А когато това се случи, ще бъде изгубено завинаги и най-ценното съкровище на селото – църквата Св. Св. Константин и Елена.

Св. св. Константин и Елена

Църквата е строена през 1806та година, още по турско време. Местните хора нямали разрешение за строеж на църква и казали, че строят обор. Цялото село се включило в строежа, вдигнали я за три дена, сложили покрив, а според тогавашните закони покрита сграда не можело да бъде разрушена. В стената на църквата с червени керемиди е вграден кръст и годината на строителството, а с бели капъни – ангел или гълъб.

lukovo2

Според местното поверие ако най-младият посетител на църквата отключи вратата на църквата и влезе първи в него с това се отключва пътя му в живота. Стенописите в църквата са правени от местни хора само с естествени бои направо върху мазилката, но макар да се нуждаят от реставрация цветовете им са все така ярки.

стенописи

Дърворезбата, днес силно проядена от дървеници също не е правена от майстори, а от местни хора и макар и по-семпла пак е много красива. В църквата има и отделно помещение, което навремето е било за жени, но то не е изографисано и в него днес са прибрани няколко стари надгробни камъка. Според местно поверие ако застанеш в центъра на църквата, пожелаеш си нещо, докоснеш закачения на тавана кристален полюлей, донесен от Света гора, и после запалиш по една свещ пред иконите на Богородица и Исус, желанието ти ще се сбъдне.

lukovo3

Подобни места са редки и тайни, малки съкровища, разхвърляни из страната, полузабравени, полузигубени. Но си заслужава да бъдат открити, да бъдат съхранени, за да бъдат видяни и отдруги, а не след време за тях да останат само един разказ и няколко снимки…

Ключът от църквата се държи от кмета на селото, а телефонният му номер може да вземете от екскурзовода на Вила Армира в Ивайловград.





Една разходка до… Татул, Вила Армира и Глухите камъни


Татул изглежда по-впечатляващо на снимки. Много по-впечатляващо. В действителност древната гробница е доста по-малка, а навеса над разкопките допълнително разваля впечатлението. Но иначе е интересно как докато си вървиш из селото и 500м. след последните къщи се озоваваш на скалист връх с тракийско светилище, от който се разкрива прекрасна гледка към гористите и тук-там голи и каменисти склонове на планината.

tatul

Освен елипсовидната скална гробница, която всички сме виждали по снимки в скалата има издълбана и още една малка ниша и стъпъла. Основите на изградената по-късно църква впечатляват най-вече с огромните размери на каменните блокове. 20-30 минути са напълно достатъчни за разглеждане на Татул, особено ако се окажете там в 12 на обяд в разгара на лятото.

tatul1

Ако си търсите други места за посещение из околността, обърнете внимание на информационните табели – има доста интересни идеи, стига да имате време.

[Прочети още...]





Една разходка до… Мезек


mezekМезек се намира в близост до Свилен град и освен с винарската си изба, която така и не успяхме да посетим, е известен с намиращата се край селото тракийска гробница и средновековна крепост.

Гробницата се намира в погилата Малтепе. За първи път още през 1908г. местни хора намират край нея бронзова статуя на диво прасе в реален размер, която поради факта, че тогава този район е бил все още в границите на Турция днес се съхранява в музея в Истанбул. Копие на статуята има в центъра на селото и можете да позабавлявате местните хора, като се снимате пред нея.

mezek2Иначе самата гробница е била открита случайно 20 години по-късно. Намерените в нея предмети са изложени в малки ниши, вградени в стените на гробницата, а най-интересна ми се видя фигурка на сатир, държащ цвят от лотус. За съжаление обаче вероятно заради условията в гробницата стъклата, зад които са изложени предметите са доста повредени, потъмнели и не позволяват експонатите да се разгледат много добре. Със сигурност има и по-големи и по-красиви тракийски гробници, които можете да посетите, но ако влизате в такава за първи път си е впечатляващо как преди толкова хиляди години са правили толкова перфектни градежи с такива тежки каменни плочи и как те са оцелели до днес.
[Прочети още...]





Класическо изкуство на нестандартни места


Прекрасно е, когато изкуството излезе извън класическите зали на театрите и оперите и се пренесе навън, сред града. Особено ако новото място е избрано така, че да създава неповторима обстановка, която идеално съответства на произведението. Наскоро в София имаше две подобни събития – операта “Борис Годунов” пред Александър Невски и фестивалът “Опера в парка”, от който тази година си бях избрала да посетя балета “Лебедово езеро”.

Храмът Александър Невски бе не просто величествен декор за постановката, но и напълно естествено вплетен в нея. Особено впечатляваща бе сцената с коронацията – комбинацията от пеенето на хора, музиката на оркестъра и празнично биещите камбани на храма просто няма как да се пресъздаде в зала и трябва да се чуе наживо, навън, на фона на огрения от залязващото слънце храм, сред полъха на вятъра и лекия аромат на липи.

IMG_20140629_205407

Иначе от останалите декори имаше още какво да се желае – някакви странни червени релси по сцената повече пречеха, отколкото да вършат някаква работа; но пък оперните певци бяха великолепни и като пеене и като игра.

lebedovo ezero

“Лебедово езеро” също беше прекрасна постановка и си заслужаваше посещението въпреки невероятния студ в юлската вечер, станал причина за прекратяването на балета след края на втората сцена. Но и първите две бяха достатъчни, пълни с толкова много красота, изящество, нежност. А сцената бе изградена така, че околните дървета в парка й придаваха естествена дълбочина и изобщо нямаше нужда от каквито и да било други декори. Сред такава обстановка все едно си наистина в гора, някъде много далеч от града и забързания му трафик и наистина можеш да си представиш езерото с изящните лебеди, плуващи в него. Или пък да се почувстваш все едно си в просторния парк на някой виенски дворец, а около теб се носи класическа музика и танцуват влюбени двойки.





5kmrun


Събота. Осем и половина сутринта. По това време повечето хора все още са си на топло в леглата след дълга работна седмица или петъчна нощ. Но в Южния парк вече са се събрали близо 300 ентусиасти и вече правят упражнения за разгрявка. След малко ще започне 5-километровото бягане, наоколо цари оживление. Бързо си личи кои от хората са редовни участници в него, но всъщност има всякакви – от бащи бутащи бебешки колички, 10-12-годишни деца, до мъже, които навярно имат над 70 години.

След кратки инструкции за начинаещите и разяснения по трасето се нареждаме на старта, по-назад като по-бавно бягащи. Трасето е много добре обозначено със стрелки, нарисувани по алеите на парка, окуражителни напътствия и маркери на всеки километър. Последното също действа стимулиращо особено когато стигнеш до четвъртия километър. В ранната сутрин навън все още е прохладно, пеят птици и се носи аромат на липи. Алеите са почти празни, но все се намират някои по-ранобудни, излезли на разходка, които да ръкопляскат или да подвикнат нещо окуражително на тичащите.

5kmrun

[Прочети още...]





Пътека на Здравето


Банкя е приятно местенце за една съботна или неделна разходка, макар и една идея по-пренаселено, отколкото би ми се искало.

Банкя

Паркът в центъра на градчето е доста добре поддържан с красиви цветни лехи с рози и петунии, детски площадки и дървени беседки. Хилядите ремонти напоследък обаче не са подминали и това място и половината него, заедно с околните улици бяха в ремонт, но явно целта е да се възстанови предишни облик на парка, което е хубаво.

Пътека на здравето

Пътеката на здравето тръгва точно от чешмите, край които се извиват опашките за минерална вода; дълга е около 7 км. и за разлика от централните части на Банкя е доста по-спокойна и ненаселена. [Прочети още...]





Една разходка до… Lago Maggiore


LagoMaggiore е второто по-големина езеро в Италия, дълго е цели 70км. и част от него се намира на територията на Швейцария. С корабче от град Стреса се стига до всеки от трите острова в него, като най-голям е IsolaMadre.

Lago maggiore

Именно на него се намира и дворецът Боромео, чиито градини, макар и по-малки са също толкова красиви, колкото тези на вила Карлота. Тук красотата на азалиите са допълва от разхождащите се свободно сред тях фазани и пауни.

fazan

Има и малки горички от бамбук, красиви езерца с водни лилии; палми, евкалиптови дръвчета и усамотени сред зеленината пейки с изглед към езерото. Самият дворец е построен в началото на 16-ти век от фамилията Боромео, а повечето от растителните видове, които се отглеждат на острова са привнесени от други места.

азалии

Тук се намира една от най-ранните колекции на камелии в Италия, а точно пред входа на двореца е Loggia del Cashmir – огромно и вероятно доста старо кипарисово дърво.

[Прочети още...]





Една разходка до… езерото Комо


Сини води, още по-синьо небе и безкрайни планински върхове, покрити със сняг. Това е езерото Комо през май. А по бреговете му – малки градчета с тесни улички, красиви къщи, високи катедрали, безкрайни градини и немалко туристи.

езерото комо

Първата ни спирка в град Комо е зъбчатата железница, която ни отвежда към хълма брунате. От него се разкрива прекрасна гледка към езерото, градът в подножието на хълма и алпийските върхове в далечината.

Брунате

На този хълм се намира и къщата, в която Пенчо Славейков прекарва последните дни от живота си. Днес на нея има поставена паметна плоча, а на по-малко от 100м. е издигнат и малък паметник на българския поет.

къщата, в която е прекарал последните си дни Славейков

къщата, в която е прекарал последните си дни Славейков

[Прочети още...]





Една разходка до… Сирмионе и Лугано


Сирмионе е малко градче, разположено на брега на италианското езеро Гарда. Въпреки че това беше единственият ни дъждовен ден за цялата екскурзия, по улиците не можеш да се разминеш от туристи, а на огромния паркинг почти няма свободно място.

Sirmione castle

Една от най-големите забележителности е средновековният замък Скалиер, построен през 13-ти век. Замъкът е заобиколен изцяло от вода и до него може да се стигне само по два спускащи се дървени моста, а днес в него се помещава малък музей с намерени в околността останки от римско време.

Sirmione

Друга забележителност е Grotte di Catulo –парк, разкриващ останките от древно римско селище. За съжаление за краткия един час, който имахме в града, успяхме единствено да се разходим по живописните улички на града, а замъка и останките да видим само отвън, така че ако някога се озовете в Сирмионе, отделете му цял ден, особено ако не вали :)

Sirmione streets

Лугано е град в италианскоговорящата част на Швейцария, разположен на брега на едноименното езеро. Тук няма да срещнете тълпи от туристи, има само едно павильонче за сувенири (или поне толкова открихме), а освен това и явно единственият магазин за шоколад беше затворен за ремонт.

Lugano

За сметка на това човек може да се разходи в красивия парк край VillaCiani, макар че след градините на VillaCarlotta и IsolaMadre, всичко друго леко бледнее.

Villa Ciano

Крайбрежната алея също е много приятно място и като че ли в Лугано няма какво друго да се прави, освен да се разхождаш край езерото и да се любуваш на плуващите в него лебеди и планинските върхове в далечината.

Lugano2

Като цяло това посещение на Швейцария не е най-впечатляващото нещо на света, но все пак е една добра предпоставка за бъдещи искурзии из Швейцария.





Една разходка до… Ловеч


Една разходка в посока Ловеч е идеално решение за уикенда, особено през пролетта, когато температурите все още не са толкова високи, а водопадите край Крушуна са най-пълноводни.

Идвайки откъм София решаваме да се отбием към пещерата Съева дупка, до която се стига през с. Брестница. Пещерата е на 3млн. години и е наистина впечатляваща със своите огромни зали – Купена, Срутището, Космос, Белият замък и Харамана – най-голямата зала, в която се организират концерти. Тук се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 56м., а освен това е и една от малкото пещери, в които можете да видите хеликтити – които за разлика от сталактитите не висят от тавана, а растат странично от стените. В пещерата има и прилепи, които така и не видяхме. Ако попаднете на същия колоритен екскурзовод като нас, обиколката ви със сигурност ще е изключително забавна, но задължително си носете връхна дреха, защото температурата е около 10 градуса целогодишно. Според табелите снимането в пещерата е забранено, на практика не е, но по-добрия вариант е да си вземете от касата за билети диск с професионално направени снимки – струва само 3лв.

мааратаСледваща спирка – Деветашката пещера или Маарата. Наистина впечатляваща със своите размери, особено ако сте били в Проходната пещера край Карлуково. В миналото пещерата е използвата за склад за гориво, имало е път и дори ЖП-линия до нея, но за щастие тези неща вече са разчистени и единствената следа, останала оттогава е един дълъг каменен зид. В края на май част от пещерата беше затворена, заради гнездящите в нея прилепи, а от 1.06 до 31.07 достъпът до нея се спира изцяло. Но дори и това, което видяхме, е достатъчно впечатляващо – в издигащите се на 50м. сводове на пещерата има седем дупки, от които сякаш се стича зеленина, а на места в скалите има толкова големи цепнатини, че се чудиш как тавана все още е цял. Пещерата е едно наистина уникално творение на природата и усещането, когато вдигнеш поглед нагоре, не може да се опише с думи.

Деветашка пещера

 

За нощувка избираме с. Летница, което се намира само на 7км. от Крушунските водопади. Единственото хотелче в селото е съвсем ново и много приятно, а и цените са по-ниски от тези в Ловеч и Крушуна, но освен да пренощуваш там наистина няма какво друго да се прави.

Крушунски водопади

В 9 сутринта Крушунските водопади все още не са налазени от тълпи от турсити и човек може наслади спокойно на красотата им. Екопътеката се движи все покрай реката, изкачвайки се леко нагоре с помощта на специално изградени мостчета и стълби. Водопадите са се образували от наслагвания, формирали малки карстови тераси, а водата има много осбен синкав цвят. Последният водопад е най-висок и разпенените му бели струи се спускат по обраслите с мъх скали.

крушунски водопади

Ако продължите още нагоре ще стигнете и до пещерата, от която извира реката, формираща водопадите. Въпреки че е малко хлъзгаво може да се прецапа през нея по камъните, а от другата й страна продължава пътека, по която можете да се върнете обратно. Пътеката се спуска плавно през гората и отвежда почти до входа, където се касите, което е добро решение, ако искате да пропуснете цялото стълпотворение от пушещи скари и кебапчета, развалящи хубавия горски въздух.

крушунски водопади

 

В Ловеч естествено първо минаваме по покрития мост, като леко се разсейваме по витрините на магазинчетата от двете му страни.

Покрития мост в Ловеч

След това се отправяме към Вароша, където пълно с галерии и музеи, които със сигурност си заслужават посещението. Ние обаче влизаме само в етнографския комплекс „Драсова и Рашова къщи”, а екскурзоводът просто ни омагьосва – разказът му за живота и нравите в миналото тече като приказка за малки деца, обитателите на всяка стая си имат имена и почти можеш да ги видш как се разхождат из къщата.

църквата Успение Богородично

Малко след етнографския комплекс се намира църквата „Успение Богородично”, ако имате късмет да е отворена задължително разгледайте уникалният дърворезбован иконостас.

крепост Ловеч

Каменни стъпала отвеждат все по-нагоре до издигащият се над Ловеч паметник на Левски и останките от средновековна крепост. Запазени са почти само основите на крепостните стени, а част от тях са реставрирани, като за съжаление не липсват и недомислици, като излят по стените бетон, огромен метален кръст и наредени по пода на някогашните сгради плочки.

Крепост Ловеч

Въпреки тези недостатъци, крепостта е красива, както и гледките, които се разкриват от нея към Ловеч. Ако я посещавате през лятото обаче, гледайте да не е точно по-обяд, защото няма и грам сянка и дори и през май може да стане доста горещо, когато напече слънце.

Ловеч





  • Страница 1 от 82
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • ...
  • 82
  • >