img_0400Имах намерение да пиша за това миналата седмица, но вместо това реших да се включа в една игра, затова ще ти разкажа за празника на розите днес.

Всъщност получи се така че не видяхме много от празника. В събота, когато се разхождахме из града все още правеха само репетиции за програмата, която започваше в шест. Но малко преди шест започна такава буря, дъжд, вятър, гръмотевици, че решихме да си стоим на топло в механата до почивната станция, където бяхме. След като бурята приключи, облаците се поразсеяха и почти изгря слънце. Въздуха имаше онази свежест и чистота, която се появява само след буря. И аромата на розите, идващ от полето среу хотела, се усещаше още по-силно.

рози1

сред розите

Розите в града не ухаят по същия начин. Затова винаги съм се чудила защо малките парфюмчета от рози миришат така. Сега вече знам, че те носят аромата на точно тези рози, които отглеждат край Казанлък и Карлово. Невероятно е как едно толкова малко цветче може да има толкова силно ухание.

рози2

роза

На следващия ден след разходката до Шипка и Бузлуджа се върнахме отново в Казанлък, но официалната програма вече беше свършила. Времето обаче беше прекрасно, слънчево и прохладно, а аромата на рози явно беше достигнал дори и до тук. сувенири
А може би идваше от безбройните малки сергийки, продаващи всичко, което можете да си представите, стига да е свързано по някакъв начин с рози – парфюми, кремове, сапуни във формата на роза, конфитюр и дори ликьор от рози. А това са сувенирите, които си взех – за подарък на една приятелка, с която живях пет месеца във Виена и с която надявам се ще се видя отново в края на тази седмица, след като не сме се виждали повече от година.

споделяне на връзка