Но колкото и да повтаряме тази поговорка все чакаме някоя птица да долети от някъде и да донесе със себе си пролетта. Да изгрее слънце и заедно със облаците да изчезнат завинаги и всичките ни проблеми. Вместо това птицата идва, постоява известно време и отлита на юг без да я е грижа, че на нас отново ни остава само зимата.

Има обаче и такива птици, които успяват сами да доведат пролетта макар и само в едно малко кътче на вселената. В един дом, сред малка група приятели, в едно село или неголям град. Със своята поява донасят светлина, радост и надежда, че студът си е отишъл и предстоят само слънчеви дни.

Има и птици, които идват сами и си отиват сами и за кратко време успяват да променят целия свят. Учени, композитори, писатели, художници, музиканти, които идват и оставят след себе си едно пролетно цвете, една слънчева песен, полъх на южен вятър и капка топъл дъжд. След тях светът може би остава малко по-добър и малко по-красив.

Има и птици, които идват сами, но тяхната песен скоро привлича цели ята. Ята от същите птици със същия ясен глас и същия стремеж да полетят. И докато сами не биха успели да извикат пролетта, то заедно техният хор успява да я пробуди не само сред природата, но и в душите на хората.

Заслушай се в песента на птиците, може би се опитват да ти кажат, че идва пролетта…

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките. Това е последният постинг от поредицата. Почти съм сигурна, че скоро ще я продължа, защото наистина ми е интересно и ме кара да се замисля. Имам идея и за една нова поредица, но ми трябва малко време да оформя нещата.

share button