Бързото поточе


Един ден докато Треперливко с интерес наблюдаваше отражението на върбата в Бързото поточе, се случи нещо странно. Бистрите води на поточето внезапно потъмняха, станаха мътни, а после потекоха съвсем кафяви. Дребните насекоми, които летяха край поточето се разбягаха и дори духчето усети лошата миризма, която идваше от потъмнялата вода.
[Прочети още...]





Огън в гората


Във Вълшебната гора рядко идваха хора и дори когато това се случеше, те обикновено само се разхождаха там. Но веднъж едно семейство с две малки деца решиха да си направят пикник. Те събраха големи камъни от брега на Бързото поточе и ги наредиха в кръг, за да си направят огнище. След това събраха малко сухи клони и шишарки и запалиха огън, за да приготвят храната, която си бяха донесли.
[Прочети още...]





Ежко Бодлидрешко


Горското духче Мъхчо се прибираше от разходка до Слънчевата полянка, когато до него достигна тих плач. Той се огледа наоколо, но не видя нищо. После изведнъж забеляза сгушено в храстите малко таралежче, чиито бодлички стърчаха нагоре и леко потреперваха като стръкчета трева, полюшвани от вятъра.
[Прочети още...]





Мечето Преси


В Тъмната пещера живееше мама меца с трите си мечета. Най-малкото от тях се казваше Преси. То имаше тъмна кафява козина, стъпваше малко тромаво и беше доста палаво.
[Прочети още...]





Най-красивата пеперуда


Зелената гъсеничка отхапа няколко хапки от листенцето и протегна крачка, така й се спеше. Направи около себе си мъхест пашкул и се вмъкна на топло в него. Вътре беше толкова мекичко и приятно, вятърът леко люлееше пашкула и гъсеничката никак не бързаше да се събуди.
[Прочети още...]





Лисичето Ели


Лисичето Ели живееше в просторна хралупа в един вековен дъб, издигащ се близо до Бързото поточе. Лисичето имаше лъскава червена козина, бяло пухче на върха на опашката и меки лапички, с които да стъпва безшумно сред тревите. Ели беше пъргаво и весело лисиче, много обичаше да тича из гората и да играе, но и много лесно се ядосваше.
[Прочети още...]





Сърничката Мая и нощта


Горското духче Гъбчо се прибираше след дълга разходка, когато срещна сърничката Мая.

- Здравей! – поздрави я Гъбчо. – Не трябваше ли вече да си удома? Слънцето залезе и скоро ще стане съвсем тъмно.
- Да – отвърна Мая – но се заиграхме със зайчето Пухчо и не усетихме кога мина времет. Той си тръгна заедно с една светулка, която да му показва пътя. А аз живея съвсем близо, мога да се прибера и сама.
Гъбчо обаче усети, че сърничката е малко притеснена и предложи да я изпрати до тях. Мая с благодарност прие.
[Прочети още...]





Урок по летене


Сред клоните на дървото, в което живееше горското духче Капчица, се бе настанило семейство синигерчета. Те долетяха една пролет и си свиха гнездо от клечици, застлано с меки мъхчета и тревички. Капчица обичаше да слуша песните на синигерчетата и да наблюдава как те се стрелкат сред зеление листенца на дървото.
[Прочети още...]





Коледното дърво


Дали заради бодливия си нрав или поради някакви други причини, но Бодливко никак не обичаше Коледа и затова всяка година отказваше да има коледна украса. Което беше проблем на всички горски духчета, защото Бодливко живееше в единствената елха в гората.
[Прочети още...]





Снежинката


Беше края на ноември и въпреки студа Звездичка както всяка друга вечер се беше качила на най-високото клонче да гледа звездите. Но тази нощ небето бе покрито от тъмни облаци и колкото и да се опитваше Звездичка не успяваше да види нищо. Изведнъж обаче нещо проблесна в тъмнината. Една малка звездичка се спускаше леко към горското духче докато най-накрая кацна на нослето му.
[Прочети още...]





  • Страница 1 от 84
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • ...
  • 84
  • >