Когато получиш усмивка – усмихни се и ти, предай усмивката на друг. Казват, че усмивката е заразна – ти можеш да започнеш епидемия :)

Каквото и да говорят светът е пълен с толкова много щастливи хора. Ако поискаш можеш да станеш един от тях. И споделяйки тяхното щастие е едно добро начало.

И така… изборът е твой – можеш да продължиш да се оплакваш от грозните сгради наоколо или да се опиташ да откриеш поне една причина да ги харесваш. Защото сградите няма да се променят – може да се промени само начина, по който гледаш на тях.

Това да помогнеш на някого, обаче, никога не е малко и дори и един на пръв поглед незначителен жест поже да означава много за този, който получава помощта ти. Факта, че можем да помагаме на другите, дори и на напълно непознати, без да очакваме нищо в замяна, означава, че доброто още не е изчезнало и че сме истински хора.

Всички имаме нужда от приятели. За да знаем, че не сме сами и че не само ние изпитваме чувствата, които ни вълнуват. Имаме нужда от тях, за да споделим радостта си. Когато сме тъжни, за да потърсим утеха и надежда. Когато ни е трудно, за да ни окуражават. Когато се колебаем, за да ни дадат съвет. И да направим същото за тях, когато имат нужда.

Във всички сортове, цветове, сезони и места, където се появяват. Сандъчета с мушкато по балконите на панелните блокове. Ярко червените макове покрай железопътните линии или сред житните поля. Розови, жълти и бели рози в градинката пред нас или розовите храсти покрай улиците, по които минавам всеки ден…

Ако имаш късмета да някога да станеш на 100 години, това означава, че ще си изживял всеки един сезон 100 пъти. Което, като се замислиш, е толкова малко. Затова спри да се оплакваш от малкото облаче скрило за миг слънцето и погледни цялата тази прелест около теб :)