Рано сутрин в празничен ден градът изглежда нереален. Сякаш си се събудил в някакъв фантастичен филм за след края на света, в който всички хора и автомобили са се изпарили. В 8, един от най-натоварените часове, станцията на метрото е празна, а от тонколоните вместо обичайните реклами, се носи музика, подходяща за саундтрак на някой [...]

Тази събота най-накрая се озовах в Пловдив. След като от няколко години живея толкова близо до него и искам да отида, а все го отлагах, вече беше наистина крайно време! Времето беше много слънчево, топло и приятно за средата на декември. Главната улица (всъщност изглежда са няколко главни улици :) беше пълна с хора, излезли [...]

До Коледа има още доста време, но вече се усеща коледния дух. Витрините на магазините навсякъде са украсени; аз също вече извадих коледната украса и по стъклата в нас вече греят снежинки, макар навън никакъв сняг да няма още. От тази година за коледния дух, поне в София, допринася и Коледния базар, който е съвсем [...]

Тази събота заедно с още 30 души доброволци участвах в залесителна акция в подножието на Чепън планина край Драгоманското блато. Времето беше много хубаво – слънчево и топло, а всички много ентусиазирани. Старото кино в Драгоман днес е преустроено в природозащитен център и там накратко ни разказаха за историята на блатото. В миналото заради източване [...]

Вече за трети път посещавам района около Тетевен и Рибарица, но досега по-скоро бях обикаляла из малките градчета, докато този път имах възможност да се насладя и на природата около тях. Близо до Тетевен се намира интересният връх Острич, който се издига сякаш от нищото. Стръмни склонове, обрасли с гъста гора, а на самият връх [...]

На върха всичко е равно и голо, с изключение на разхвърляните тук-там камъни, струпани един върху друг в причудливи форми, напомнящи на различни животни. Сякаш са изпопадали от небето абсолютно безразборно, а ако не са намерили къде да се спрат, са се стекли в широки каменни реки.

След изключително ненормалните четвъртък и петък, в които имаше толкова проблеми на работа, колкото не е имало от много-много време, имах нужда точно от това… Една слънчева съботна утрин сред цветята на терасата, чаша кафе, купичка сладолед и хубава книга. Една дълга, спокойна утрин, изпълнена с очакването за вечерта…

Миналата година пропуснах фестивала „Сцена на вековете“, но тази година попаднах на информацията за него навреме. И беше прекрасно. Топлата вечер и меките лъчи на залязващото слънце. Камъните, нагрети през деня и все още излъчващи топлина. Усмихнатите хора, които продават билетите и после учтиво ти обясняват накъде е сцената. Факта, че са помислили за храна [...]

Учудващо е как такова място успява все още да просъществува сред всичките тези строежи наоколо, особено в такъв квартал и толкова централно. Не е много, но е от онези малки неща, които правят деня ти мъничко по хубав и понякога те карат да се усмихнеш, ако имаш време да ги забележиш.

Ключ не се купува. Може само да се спечели – с време, с усилия, с работа, с желание и постоянство. Винаги получаваме ключа за дадена стая, едва когато сме готови да влезем в нея.