Рано сутрин в празничен ден градът изглежда нереален. Сякаш си се събудил в някакъв фантастичен филм за след края на света, в който всички хора и автомобили са се изпарили. В 8, един от най-натоварените часове, станцията на метрото е празна, а от тонколоните вместо обичайните реклами, се носи музика, подходяща за саундтрак на някой [...]

До Коледа има още доста време, но вече се усеща коледния дух. Витрините на магазините навсякъде са украсени; аз също вече извадих коледната украса и по стъклата в нас вече греят снежинки, макар навън никакъв сняг да няма още. От тази година за коледния дух, поне в София, допринася и Коледния базар, който е съвсем [...]

Тази събота заедно с още 30 души доброволци участвах в залесителна акция в подножието на Чепън планина край Драгоманското блато. Времето беше много хубаво – слънчево и топло, а всички много ентусиазирани. Старото кино в Драгоман днес е преустроено в природозащитен център и там накратко ни разказаха за историята на блатото. В миналото заради източване [...]

На върха всичко е равно и голо, с изключение на разхвърляните тук-там камъни, струпани един върху друг в причудливи форми, напомнящи на различни животни. Сякаш са изпопадали от небето абсолютно безразборно, а ако не са намерили къде да се спрат, са се стекли в широки каменни реки.

Миналата седмица бях на откриването на Международния фолклорен фестивал в София, както и на една от следващите вечери. В сравнение с миналата година, този път програмата беше още по-добра и интересна (или поне нещата, които аз гледах), особено изпълненията на съставите от Китай и Мексико. Този път дори имаше осигурени места за публиката, макар повечето [...]

Тази година опитите ми с отглеждане на цветя на терасата се оказаха доста по-успешни от миналата :)

Вече от 6-7 години живея в София, а все още не бях посещавала тази така популярна забележителност в околностите на града, затова този уикенд реших да поправя този пропуск.

Не знам дали са щастливи, но отдалеч изглежда така, въпреки че нямат почти нищо. Изглежда, че се обичат. А децата растат в своя мъничък двор, където са свободни да тичат на воля. Може би не им е нужно повече, за да са щастливи.

Отдавна си мечтая да дойде лятото, да спрат дъждовете, да грейне слънце и да дойде време за дълги разходки из Витоша. Разглеждам различни маршрути, търся варианти за пътуване до изходните пунктове (понеже нали без кола и малко сложно) и… тази събота мечтата ми най-накрая стана реалност.

Тази неделя бях на един от концертите по проекта „Под небето“, представен от Квартет София. Импровизираната сцена е на открито пред Народния театър и въпреки студеното и дъждовно време през уикенда имаше доста хора.