Колкото и материали да копира някой, никога няма да има удоволствието от писането, което изпитвам аз. Никога няма да има усещането, че създава нещо ново и лично свое, което може би ще помогне на някой друг да се усмихне. Никога няма да се запознае с прекрасните хора, с които ме срещна този блог и да изживее толкова хубави моменти с тях.

Именно оспорването е четвъртият елемент от модела – D (discussion, оспорване), а след него следва и последният пети елемент – E (Е-energy, прилив на енергия). Това oзначава, че след като успешно си се преборил с негативните си убеждения, би трябвало и да се увериш, че ситуацията съвсем не е толкова зле, колкото ти е изглеждала в началото.

Само така спираш да живееш в миналото и в едно въображаемо бъдеще и започваш да живееш сега.

Две случки в рамките на половин час…

Защото светът е прекрасен и не заслужава да изпускаш нито един миг от него, напротив – трябва да го изживяваш и да му се наслаждаваш. Защото след толкова много мрачни и облачни дни най-накрая, докато пиша това, изгря слънце.

След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил.

Идеята ми е, че може би именно това усещане за безпомощност и следващата от него липса на реакция и действия, е една от основните причини положението да е такова, каквото е в момента. И ми се иска хората да не се отказват толкова лесно и да вярват, че нещата могат да се променят, че ТЕ могат да ги променят.

Да обясня ситуацията. В София на 4-ти километър на Цариградско шосе има мост и повечето автобуси минават по него, а не по кръговото отдолу. Автобус 313, обаче, минава точно през това кръгово, наречено Площад на авиацията и дори има спирка на него. Както си се возя един ден в този 313, шофьора изведнъж реши, че [...]

И винаги поглеждайки към планината и трите върха той виждал единствено върхът, към който никога не тръгнал.

Разочарованията са част от живота – не позволявай на страха от тях да ти пречи да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си.