Преди повече от година бях започнала мини-поредица от постинги относно това как оптимизмът влияе на здравето, но неизвестно защо така и не съм я довършила и част от информацията е останала непубликувана. Вчера съвсем случайно попаднах на нея в едни чернови.

За да успее един човек в нещо, му трябват талант и мотивация за успех. Според Мартин Селигман обаче, в това уравнение на успеха липсва оптимизмът.

Едно от проучванията, изследващи как нивото на оптимизъм влияе върху успехите в училище, е насочено към деца от четвърти клас, които имат сходни оценки. Те се разделят на две групи в зависимост от това дали имат песимистичен или оптимистичен обяснителен подход.

Много пъти съм описвала и разказвала подробно защо е по-добре да сме оптимисти, но оказва се, че има неща, в които песимистите се справят по-добре…

Едно от първите проучвания, изследващи как влияе обяснителния подход върху представянето на спортистите, се провежда през 1978г. и в него участват плувците от националния отбор на САЩ…

Едно проучване, което сравнява нивото на оптимизъм, в различните политически системи – тези в Източен и Западен Берлин през 1984г. И което доказва, че колкото по-бързо станем оптимисти, толкова по-бързо ще се оправим :)

Екип от учени правят проучвания в тази насока като анализират речите, които кандидатите за президент в САЩ произнасят, когато приемат издигането на кандидатурата им. Този метод се използва успешно не само за анализ на миналото и вече случили се събития, а и за прогнозиране на бъдещето.

И за какво съм ти говорила в тези 333 постинга? За оптимизъм, разбира се! Цели 363 пъти се споменават в тях думичките оптимизъм, оптимистичен, оптимист или позитивно. Само за сравнение песимизъм, песимистично, песимист и негативен са използвани едва 104 пъти.

„Заучената безпомощност“ (на английски – learned helplessness) била открита случайно при провеждане на експеримент, който целял да анализира как се научава емоционалното поведение.

Самооценката, която хората си давали предсказала кой ще живее по-дълго по-точно отколкото лекарските оценки. Тези, който смятали, че са в отлично здраве (въпреки че докторите казвали, че не са) живеели по-дълго от тези, които смятат, че са с влошено здраве (въпреки че според докторите те били здрави).