Затова ценете истинските си приятели, показвайте им какво значат за вас и от своя страна също бъдете истински приятели. Защото, колкото и изтъркано да звучи – приятелство трудно се печели, но лесно се губи.

Първо – за една игра – „Усмихни се на непознат“, организирана от „Усмивка – щастието като път“. Идеята е колкото лесна, толкова и трудна – да се усмихнеш на непознат и да разкажеш какво се е случило. И най-хубавото е, че при всички положения печелиш награда – най-малкото непознатия сигурно също ще ти се усмихне.

Направеното добро винаги се връща при човек. Много вероятно е да не е от същото място, да стане след години и по начин, който най-малко очакваш, но все пак се връща. Поне ми се иска да вярвам, че е така.

Слънцето създава красиви гледки, които ще запечаташ на снимка. Мъглата, поройният дъжд и градушката понякога създават емоции, които помниш завинаги или истории, които след време ще ти се струват забавни и ще разказваш на приятели.

Ако можем да сме толкова добри с приятелите си и хората, които обичаме, не е ли време да заобичаме и себе си малко повече? Да си прощаваме за грешките и да се радваме на постиженията. Все пак не можем да избягаме от себе си.

Казват, че прителите идват в живота ни, когато имаме нужда от тях и след това си отиват.

Само че зад всички тези хубави неща е стояло и нещо, което аз съм направила. Защото нещата не ни се случват, а по-скоро ние случваме нещата.

Затова поканата за един уикенд в Рила беше добре дошла. Два дни сред природата с прекрасна компания правят наистина чудеса.

Затова – да! Щастлива съм! Без причина. И ти не се нуждаеш от причина, за да бъдеш щастлив!

Всички имаме нужда от приятели. За да знаем, че не сме сами и че не само ние изпитваме чувствата, които ни вълнуват. Имаме нужда от тях, за да споделим радостта си. Когато сме тъжни, за да потърсим утеха и надежда. Когато ни е трудно, за да ни окуражават. Когато се колебаем, за да ни дадат съвет. И да направим същото за тях, когато имат нужда.