Проучванията показват, че децата са много по-големи оптимисти от възрастните. И макар и те също да изпадат понякога в депресия, основната разлика е, че те никога не губят надежда. С времето обаче това се променя и децата формират своя оптимистичен или песимистичен обяснителен подход въз основа на три фактора.

Оптимизмът е полезен при професии, в които има висок стрес и риск от провал, като и в длъжности, изискващи проява на инициатива, настойчивост, въображение, креативност.

Едно от проучванията, изследващи как нивото на оптимизъм влияе върху успехите в училище, е насочено към деца от четвърти клас, които имат сходни оценки. Те се разделят на две групи в зависимост от това дали имат песимистичен или оптимистичен обяснителен подход.

Много пъти съм описвала и разказвала подробно защо е по-добре да сме оптимисти, но оказва се, че има неща, в които песимистите се справят по-добре…

Едно от първите проучвания, изследващи как влияе обяснителния подход върху представянето на спортистите, се провежда през 1978г. и в него участват плувците от националния отбор на САЩ…

Представянето на книгата и кратък цитат от нея можеш да прочетеш тук: „Беловит“*. Ако ти хареса, ще се радвам да гласуваш!

Едно проучване, което сравнява нивото на оптимизъм, в различните политически системи – тези в Източен и Западен Берлин през 1984г. И което доказва, че колкото по-бързо станем оптимисти, толкова по-бързо ще се оправим :)

Има дни, в които се будиш с усмивка и тя остава на лицето ти през целия ден. В такива дни обичаш живота такъв, какъвто е. Иска ти се денят да не свършва.

Екип от учени правят проучвания в тази насока като анализират речите, които кандидатите за президент в САЩ произнасят, когато приемат издигането на кандидатурата им. Този метод се използва успешно не само за анализ на миналото и вече случили се събития, а и за прогнозиране на бъдещето.

Това беше нещо като предисловие, защото именно теорията на Селигман за обяснителния подход и методът САБО стоят в основата на проучванията.