Ами когато някой ти викне „Какво ще правиш „Кристофър Робин?” и ти отговориш „О, нищо” и тогава отиваш и го правиш. То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа.

Накратко целта е да се създаде позитивна медия (онлайн, с възможност за разпечатване на вестник на хартиен носител), в която хора ще споделят информация за различни хубави неща, случващи се в България.

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си. Ако мислиш “не смея”, не смееш. Ако казваш “бих искал”, Но си мислиш “не мога”, Просто няма как да успееш. Ако мислиш, че губиш, “загубен си”, Ще ти каже светът без упойка- Успехът се крие във твоята воля И е в умствената ти настройка. Ако мислиш “назад съм”, назад [...]

Ако всеки един, всеки ден поставяше по едно цвете на пътя на свой близък, пътя ни през живота щеше да е много по-приятен. – Вилефор.

И последната стъпка е да заместим негативните мисли с позитивни и да се стремим да откриваме възможностите, които ни представя всяка една ситуация.

Всъщност всяка наша мисъл и всяка наша дума влияе върху самите нас и върху хората, които ни заобикалят. Можем да направим много, за да помогнем на себе си и на тях да живеем по-добре.

Важно е хората да възвърнат оптимизма си, желанието си да вървят напред и да успяват. Като успехът не се състои в това всеки ден да имаме все повече, а в това всеки, независимо от това колко е различен от нас, да има място в този свят, да се чувства полезен, да има право да бъде щастлив.

Песимистите често са недоволни от настоящето и се тревожат за бъдещето, защото са убедени, че нещата могат единствено да се влошават, понеже е всеизвестно, че „злото никога не идва само”. Оптимистите от друга страна виждат хубавата страна на живота и изглежда знаят, че „винаги може да е по-зле”.

Оптимистите не търсят одобрение от другите, но го приемат и благодарят за него, вместо да отговорят „О, това е нищо.” Оптимистът се радва както на своя, така и на чуждия успех и осъзнава какво е спечелил благодарение на своите усилия.

Малко да се похваля с една моя телевизионна изява във връзка с блога ;) Когато започнах да го пиша, дори не съм си и мечтала, нито съм си представяла, че някога ще доведе до това… но така е – човек никога не знае – едно нещо води до друго, а то до трето и т.н.