Моите мънички радости
Преди време бях писала за една идея: Тефтерче с радости. Ето какво бих написала аз в него през изминалите седмици, ако имах такова:
Преди време бях писала за една идея: Тефтерче с радости. Ето какво бих написала аз в него през изминалите седмици, ако имах такова:
Явно и с оптимизма не е хубаво да се прекалява…
Казват, че прителите идват в живота ни, когато имаме нужда от тях и след това си отиват.
Като цяло хората са добри. Идваме от някъде и отиваме някъде. И трябва да направим от времето си тук едно вълнуващо приключение.
„Хората непрекъснато обвиняват обстоятелствата за това, което им се случва. Аз не вярвам в обстоятелствата. Хората, които успяват в този свят са тези, които стават и тръгват да търсят подходящите обстоятелства, а ако не ги намерят – ги създават сами.”
Оптимизмът е изключително важен при управлението на организациите. Високо ефективните лидери имат способността да трансформират хората около себе си – те могат да убедят другите в способността им да постигнат нещо, което самите те са смятали за невъзможно. Лидерите могат да опишат оптимистична и постижима картина на бъдещето. Те помагат на хората да се измъкнат [...]
По принцип не говоря много. Но пък умея да слушам и да задавам правилните въпроси, а отговорите оставям на хората да си ги намерят сами. (Така са ми казвали, пък колко е вярно…) Когато заговоря обаче за нещата, които пиша, за оптимизма, за това как трябва да търсим красивото и доброто около нас, нещата се [...]
Всеки ден виждам оптимизъм на най-невероятни места. На места, където той не би трябвало да може да съществува. Вярвам, че оптимизмът е личен избор. Оптимист съм, защотот днес е най-прекрасният ден от живота ми. А утре по някакъв начин ще бъде дори по-хубаво от днес.
Преди време по един конкретен повод се бях замислила за вещите и за това как се привързваме към тях. Свикваме с вещите и не ги забелязваме. Не осъзнаваме колко по-лесен правят живота ни и колко много всъщност зависим от тях. Разбираме го едва когато крушката изгори, сешоара гръмне, когато сме с мокра коса и закъсняваме [...]
Аз съм оптимист за света и за всичко в него. Оптимист съм, защото знам, че имам времето и способността да постигна всичко, което пожелая. Оптимист съм, когато сутрин се събуждам, знаейки, че до мен има хора, които обичам и които ме обичат.