Понякога думите идват сами, друг път така и не успявам да ги намеря. Някои неща пиша с усмивка, от други малко боли (но може би затова са и най-истински).

Сигурно е нормално и човешко да става така. Важното е да не забравяш, че всеки заслужава да бъде щастлив.

Ще те чакам, мили Дядо Коледа! Вярно, че никой не те е виждал наистина, но сигурно всяко дете те е сънувало поне веднъж!

Преди време бях писала за една идея: Тефтерче с радости. Ето какво бих написала аз в него през изминалите седмици, ако имах такова:

Явно и с оптимизма не е хубаво да се прекалява…

Казват, че прителите идват в живота ни, когато имаме нужда от тях и след това си отиват.

Като цяло хората са добри. Идваме от някъде и отиваме някъде. И трябва да направим от времето си тук едно вълнуващо приключение.

„Хората непрекъснато обвиняват обстоятелствата за това, което им се случва. Аз не вярвам в обстоятелствата. Хората, които успяват в този свят са тези, които стават и тръгват да търсят подходящите обстоятелства, а ако не ги намерят – ги създават сами.”

По принцип не говоря много. Но пък умея да слушам и да задавам правилните въпроси, а отговорите оставям на хората да си ги намерят сами. (Така са ми казвали, пък колко е вярно…) Когато заговоря обаче за нещата, които пиша, за оптимизма, за това как трябва да търсим красивото и доброто около нас, нещата се [...]

Всеки ден виждам оптимизъм на най-невероятни места. На места, където той не би трябвало да може да съществува. Вярвам, че оптимизмът е личен избор. Оптимист съм, защотот днес е най-прекрасният ден от живота ми. А утре по някакъв начин ще бъде дори по-хубаво от днес.