Не ти се налагаше да играеш с някой, когото не харесваш. Но когато харесаше някой, беше готов да разделиш с него всичките си играчки, защото така играта ставаше много по-хубава. Всъщност когато харесаше някой, изобщо не се страхуваше да му го кажеш (е може би съвсем мъничко). А една невинна целувка по бузката значеше много.

Защото светът е прекрасен и не заслужава да изпускаш нито един миг от него, напротив – трябва да го изживяваш и да му се наслаждаваш. Защото след толкова много мрачни и облачни дни най-накрая, докато пиша това, изгря слънце.

След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил.

А моментът дори не е кой знае колко специален или с нещо по-различен от другите. Само ти за кратко спираш. Сякаш току що си разбрал нещо много важно и всичко останало губи значение. Само че не можеш да го формулираш точно и то веднага се изплъзва. И остава само едно странно усещане, че…

Идеята ми е, че може би именно това усещане за безпомощност и следващата от него липса на реакция и действия, е една от основните причини положението да е такова, каквото е в момента. И ми се иска хората да не се отказват толкова лесно и да вярват, че нещата могат да се променят, че ТЕ могат да ги променят.

Наслаждавай се на малките удоволствия, които правят всеки твой ден по-хубав. - Boss

Вярвам, че красотата и любовта ще продължават да вдъхновяват човешкия дух. – Sandy McMullen, Kanada

И накрая, но може би едно от най-важните неща – всеки трябва да бъде водач, а не пасивен пътник, който само чака друг да го отведе там, за където е тръгнал.

Докато растем освен всички други неща, които научаваме, се учим и да крием чувствата си. Едно малко дете плаче и се смее на глас. Възрастните не го правят.

Полъхът на утрото нашепва чудни тайни.
Вслушай се във тях, не потъвай пак в съня си.