Ами когато някой ти викне „Какво ще правиш „Кристофър Робин?” и ти отговориш „О, нищо” и тогава отиваш и го правиш. То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа.

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си. Ако мислиш “не смея”, не смееш. Ако казваш “бих искал”, Но си мислиш “не мога”, Просто няма как да успееш. Ако мислиш, че губиш, “загубен си”, Ще ти каже светът без упойка- Успехът се крие във твоята воля И е в умствената ти настройка. Ако мислиш “назад съм”, назад [...]

Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила. Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с нес и зрели вишни. Обожавам топлите кафеви очи и имам „лошия“ навик да се влюбвам в тях. Търся цвета на зелена степ и на дълбоко море, на бистри сини езера [...]

Ако всеки един, всеки ден поставяше по едно цвете на пътя на свой близък, пътя ни през живота щеше да е много по-приятен. – Вилефор.

Всичко, което имам, всеки човек, когото познавам, всеки малък жест – благодарна съм за тези неща и те са моята причина да се усмихвам. – Ясмина

Светът може и да не стане по-добър само заради една усмивка, но усмивката ще те накара да го видиш по друг начин. – Pollyana Румъния

„Животът и любовта са живот и любов; букетчето теменужки е букетче теменужки и ако се опиташ да обясниш същността им, ще развалиш тяхната магия. Живей и остави другите да живеят. Обичай и остави другите да обичат. Следвай естествените завои на живота, който продължава напред… в безкрайността.“

Усмихвам се, защото светът е един и има толкова много причини да си щастлив. Защото съм жив и дишам. И защото винаги ни се дава шанс. – Daniel Lozano, Колумбия

Всеки добър пътешественик създава страната, в която пътува. Свят, в който не можеш да се изгубиш, не е свят, а клетка.

Настроението няма значение. Настроението следва от действията. И ситуациите не създават настроения – настроенията създават ситуации. На спокойният ум се подчинява цялата вселена.