Не е необходимо да бъдеш перфектен, само достатъчно добър. А всеки е достатъчно добър.

Да знаеш и усещаш, че това, което правиш, има значение, е прекрасно. Но чувството е още по-приятно, когато има някой, който забелязва и оценява твоите действия.

Не помни как и защо се е озовало там. Дали случайно довяно от вятъра семе е успяло да пусне коренчета в топлата почва. Или грижовна ръка е засадила точно тази млада фиданка на точно това място.

„Съединението прави силата“. Но само по себе си съединението не е достатъчно, или поне е нужно нещо повече то физическо съединение. Като например… Разбиране. Необходимо е всяка една от страните да се стреми да разбира дргугата. Да разбира нейната същност, нужди и желания, начин на мислене, мотиви, реакции. Да може да се постави на нейно [...]

Колкото и материали да копира някой, никога няма да има удоволствието от писането, което изпитвам аз. Никога няма да има усещането, че създава нещо ново и лично свое, което може би ще помогне на някой друг да се усмихне. Никога няма да се запознае с прекрасните хора, с които ме срещна този блог и да изживее толкова хубави моменти с тях.

Дори и да обиколим света в търсене на красотата, или я носим в себе си, или никога не я намираме. - Ralph Waldo Emerson

В морето от лоши неща, което ни заобикаля, дори и една коркова тапа, изникнала внезапно на хоризонта, може да ни се струва като спасителен остров.

На теория ако си достатъчно настойчив и повтаряш дадено твърдение достатъчно дълго, най-накрая ще повярваш в него, и не само това, но и в живота ще започнат да ти се случват неща, които ще го превърнат в реалност. Според мен обаче в горния пример, а и в много други случаи, просто няма как да стане.

Водата. Необходима е – за да растат дърветата, цветята да цъфтят, земята да не се превръща във пустиня. И нужна е на хората – да се налее житото, да бъде сочно гроздето, да няма глад, да не пресъхват кладенци, чешмите да текат.

А с нулите и единиците можеш да изпратиш виртуална усмивка, но не и да докоснеш нечие лице, не и да дадеш истинска прегръдка, от която понякога така много се нуждаем.