Има някои неща, с които човек не трябва да прави компромиси. Не трябва да се задоволява с по-малко или с нещо различно от това, което наистина иска и желае. И не трябва да дава по-малко от това, което наистина може да даде и направи. Например с истината, с мечтите, с любовта. Понякога спестяваме някоя истина, [...]

Не чакай! За да кажеш на някого, че го обичаш. За да прегърнеш някого. За да целунеш някого. Не чакай! За да кажеш „извинявай“. За да кажеш „прости ми“. За да кажеш „липсваш ми“. Не чакай! Да дойде по-добър ден. Да има по-благоприятни обстоятелства. Да улучиш по-подходящ момент. Не чакай! За да направиш това, което [...]

Не мога да спра да мисля за някои книги дълго след като съм ги прочела. Може би е съвпадение, но точно преди една година, това беше „Крадецът на книги“, днес това е „Токио: отменен“. Ще видим какво следва другата година :-) Представете си, че някой е събрал всички стари вълшебни приказки от детството ви и [...]

Да очакваме най-лошото от нас самите, от околните и от света, е най-голямата грешка, която можем да допуснем в стремежа си към развитие. Липсата на оптимизъм ни затваря в клетка без изход, превръщайки щастието в непостижима цел. За щастие песимизмът не е нещо, което е кодирано в ДНК-то ни и е възможно да спрем да мислим само негативно.

Оптимистът-реалист вижда настоящето такова, каквото е (хубаво или лошо), но въпреки това смята, че бъдещето ще е хубаво и предприема действия, за да го направи наистина такова.

С други думи, за да бъдем оптимисти, трябва да се научим да вярваме в собствените си мечти, а мечтите са мечти, именно защото са поне малко нереални. И все пак за да не си останат само мечти, са необходими и нашите усилия, които да ги превърнат в реалност, като ги превърнат в постижими цели.

И да, знам, че не е сигурно какво ще излезе от цялата тази история, но точно в момента просто искам да си помечтая и да се радвам на това, което ми се случва, без някой постоянно да ми казва, че няма смисъл и няма да стане. Дори и да е така, удивителните неща, които ще науча и хората, с които се запознах, ще са достатъчни и ще знам, че си е заслужавало.

Вероятно знаеш, че мечтите не винаги се сбъдват. Всъщност сбъдват се много, много рядко. Може би си се отказал да се бориш за мечтите си или просто си ги забравил с годините. Или продължаваш да мечтаеш тайно, но само от време на време и сигурно дори не вярваш, че мечтите ти могат да се сбъднат [...]

По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.

Представянето на книгата и кратък цитат от нея можеш да прочетеш тук: „Беловит“*. Ако ти хареса, ще се радвам да гласуваш!