Само за два дена София се превърна в истинска зимна приказка. Като започна да вали – два дена и две нощи – няма спиране. Тихо, спокойно и абсолютно незаинтересовано от факта, че е средата на седмицата и всички имат „бърза работа“. И макар много хора сигурно да се оплакват от проблемите с транспорта, никой не [...]

Новата година е като празна бяла страница, по която да оставиш своите следи. Посоката, скоростта и изписаните думи, зависят от теб. Дори проблемите да се струпват на главата ти безспир, не се отчайвай и не се предавай никога. Защото над теб винаги бди едно ангелче, като това :) Никога не губи детето в себе си, [...]

Тази събота най-накрая се озовах в Пловдив. След като от няколко години живея толкова близо до него и искам да отида, а все го отлагах, вече беше наистина крайно време! Времето беше много слънчево, топло и приятно за средата на декември. Главната улица (всъщност изглежда са няколко главни улици :) беше пълна с хора, излезли [...]

Тази събота заедно с още 30 души доброволци участвах в залесителна акция в подножието на Чепън планина край Драгоманското блато. Времето беше много хубаво – слънчево и топло, а всички много ентусиазирани. Старото кино в Драгоман днес е преустроено в природозащитен център и там накратко ни разказаха за историята на блатото. В миналото заради източване [...]

Есен… … с кристално чисто небе и полупрозрачни облачета, разпилени по хоризонта… … с контраста на вечнозелените гори и случайно поникналите сред тях широколистни дървета в своята огнена есенна окраска… … с треперещите от полъха на вятъра златни листенца, погалени от последните слънчеви лъчи… … със спокойствието на съзерцанието и пленяващите погледа цветове, със слънчевите [...]

Есенните дни се изнизват бавно. Като шепа пясък, изтичащ през пръстите ти и всяко зрънце е минута – блестящо в слънчево злато, топло и мимолетно. Слънчевите лъчи пристъпват сутрин плахо, но след това потъват в очите на хората, погалват кожата им и силата на желанията ни не ги пуска да си тръгнат до вечерта. Небето [...]

На върха всичко е равно и голо, с изключение на разхвърляните тук-там камъни, струпани един върху друг в причудливи форми, напомнящи на различни животни. Сякаш са изпопадали от небето абсолютно безразборно, а ако не са намерили къде да се спрат, са се стекли в широки каменни реки.

Тук можеш да летиш. Тук времето не съществува. Всичко е спряло в един безкраен момент в синьото на хоризонта и по камъните преминават единствено сенките на облаците и ехото от стъпките на случайни туристи.

Ваканцията приключи, а след като разгледаха снимките ми от нея, повечето хора възкликнаха „Леле, изтървахме те за две седмици и ти си се развихрила!“ Като се замисля, май е така. Предпочитам активната почивка пред дългите часове на плажа. И ето с какво запълних тези свои десет дена…

Едно от нещата, които най-много липсват в София, и от които човек има най-голяма нужда, е простор. Още от малка съм свикнала, когато погледна през прозореца, погледът ми да се отправя надалеч и да се спира чак, когато стигне планините на хоризонта. Сега отново имам своето малко късче от небето. Е, не гледам към Витоша, [...]