Навън всичко е покрито със сняг. Събота е, не трябва да ходя никъде и си стоя на топло вкъщи. Слушам детски коледни песнички и рисувам картички. Коледно ми е!

Тази година за първи път имам собствена стая, в която мога спокойно да се развихря с коледната украса. Още от началото на декември в някои магазини продават толкова хубави неща, че ми се иска да ги изкупя всичките. Но като знам колко пари отидоха за украсата в офиса, май щеше да ми се отрази зле [...]

View more presentations from reniista. В такова хубаво време как да си останеш вкъщи? Една слънчева разходка до Драгалевския манастир. Далеч от мъглата и мръсния въздух над София. Дори и с голите клони на дърветата гората е красива – с топли цветове и дебел килим от златни листа, огрени от последните слънчеви лъчи…

За да подариш на някого възможност да осъществи една своя малка лесно изпълнима мечта, трябва да знаеш за какво мечтае. Усмивката и искрената радост, която ще получиш в замяна, са безценни. А говорим за мечтите си толкова рядко.

View more presentations from reniista. Вали. Тихо и спокойно, не със силата на летните бури. Мрачно и приспивно. На фона на тъмните облаци, цветовете на есенните листа греят още по-ярко, сякаш се опитват да заместят слънчевите лъчи. Капките все по-рядко правят кръгчета в локвите по улиците. Дъждът спира. Остават да валят само златните листа на [...]

Вчера в пощенската кутия ме изненада картичка от Чехия, изпратена от момиче на име Диана, което дори не познавам :) Идеята е на създателите на сайта postcrossing.com След регистрация, на абсолютно случаен принцип получаваш адрес на друг човек, регистрирал се на сайта, до който трябва да изпратиш картичка. Можеш да купиш истинска картичка и да [...]

Малко лятно настроение в не чак толкова лятното време навън напоследък :) А ако издържите до края на презентацията сред розичките ще се появя и аз ;) View more OpenOffice presentations from reniista.

Снимките са от Виена – един много красив град, където имах щастието да се върна, макар и за малко, една година след като си тръгнах от там след 5-месечен престой. Усещането беше странно – сякаш никога не съм си тръгвала; сякаш просто някой ми е дошъл на гости и го развеждам по обичайните места, така както правех преди.

Розите в града не ухаят по същия начин. Затова винаги съм се чудила защо малките парфюмчета от рози миришат така. Сега вече знам, че те носят аромата на точно тези рози, които отглеждат край Казанлък и Карлово. Невероятно е как едно толкова малко цветче може да има толкова силно ухание.