Само за два дена София се превърна в истинска зимна приказка. Като започна да вали – два дена и две нощи – няма спиране. Тихо, спокойно и абсолютно незаинтересовано от факта, че е средата на седмицата и всички имат „бърза работа“. И макар много хора сигурно да се оплакват от проблемите с транспорта, никой не [...]

С изгрева хората започват да оставят своите следи по бялата страница на града, изписвайки със своите стъпки по тротоарите странни думи на непознат език, който разчитат само птиците – от високо.

Колкото и да се оплакваме от студа, зимата може да бъде един прекрасен сезон. Без нея нямаше да я има вълшебната зимна приказка, в която се превръща земята понякога…

С толкова много сняг и то първият, който натрупва така тази зима, просто не може без снежен човек. Не е много голям и май не се получи много усмихнат, но като за откриване на сезона на снежните човеци – не е зле ;)

Искам да кажа на всички намръщени хора да се огледат наоколо и да видят колко е красиво. Да ги попитам дали и те като мен искат снежен човек или докато са пораствали са изгубили това желание. Да им кажа, че то все още е в тях и животът ще е много по-хубав, когато разберат, че не трябва да го крият.