По принцип не говоря много. Но пък умея да слушам и да задавам правилните въпроси, а отговорите оставям на хората да си ги намерят сами. (Така са ми казвали, пък колко е вярно…) Когато заговоря обаче за нещата, които пиша, за оптимизма, за това как трябва да търсим красивото и доброто около нас, нещата се [...]

Все още има хора, които с любов правят музика, театър, които пишат и рисуват. Все още има учители, които сякаш са родени да бъдат такива и които ги е грижа за децата.

Пътят от нас до най-близкия супермаркет минава покрай една съборена къща. Предполагам, че е било къща – сега са останали само счупени тухли и парчета стъкло. Постепенно започват да се натрупват и други боклуци. Покрити са с цветя. През пролетта бяха жълти глухарчета, после се смениха с други – сини и лилави цветя, без име. [...]

Защото всеки ден срещам хора, които отговарят на усмивката ми с усмивка. Защото все още има и добри хора, които с дребни и на пръв поглед незначителни жестове правят нечий ден по-хубав. Защото познавам хора, които продължават да се борят за мечтите си. Защото някои още ги е грижа и не им е безразлично. Защото [...]

Малката Полиана успява да промени това, благодарение на една игра, която е научила от баща си и която се състои в това да намираш нещо хубаво, нещо, за което да си доволен, във всяка една ситуация. Колкото по-трудна е ситуацията и колкото по-невъзможно изглежда да се намери нещо положително, толкова по-интересна е играта.

Това да помогнеш на някого, обаче, никога не е малко и дори и един на пръв поглед незначителен жест поже да означава много за този, който получава помощта ти. Факта, че можем да помагаме на другите, дори и на напълно непознати, без да очакваме нищо в замяна, означава, че доброто още не е изчезнало и че сме истински хора.