Архив с етикети ‘усмивка’

Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец

Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. Изглежда, че пеперудите са много хубави. От всеки човек трябва да се изисква това, което той може да даде. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец. Каква странна планета. Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена. И […]

Коментар (1)

Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

Човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета, но аз не умеех да се радвам на това… Тогава аз нищо не можех да разбирам! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата му. Твоята роза ти […]

Напиши коментар

Коледа е (почти) тук :)

До Коледа има още доста време, но вече се усеща коледния дух. Витрините на магазините навсякъде са украсени; аз също вече извадих коледната украса и по стъклата в нас вече греят снежинки, макар навън никакъв сняг да няма още. От тази година за коледния дух, поне в София, допринася и Коледния базар, който е съвсем […]

Коментар (1)

Идеалната работа

Представи си, че работиш това, за което винаги си мечтал. Сутрин алармата ти звъни и първата ти мисъл след като се събудиш не е “ох, пак трябва да ходя на работа”. Напротив, ставаш веднага и бързо се приготвяш. Ходиш с желание на работа, а понякога от нетърпение дори отиваш малко по-рано. Имаш много работа, но […]

Напиши коментар

Един ден в Плевен

Тази събота имах една много приятна разходка до Плевен. Този постинг обаче няма да е от обичайната категория пътеписи, защото така и не успях да видя нищо от града, но за сметка на това пък свърших нещо доста по-полезно. Група хора бяха организирали благотворителна акция за събиране на дрешки за деца от домовете в Плевен, […]

Напиши коментар

Когато слънцето отвори очи

Сутрин слънцето бавно и внимателно се измъква иззад хоризонта и докосва върха на планината. Събудена от топлия му гъдел, снежната й покривка заблестява в розово. Слънцето бавно се спуска по склона, тихо на пръсти навлиза в спящия град. Превзема плавно тротоарите и бързо пробягва през кръстовищата. Състезава се с потоците забързани автомобили. Изкачва се като […]

Напиши коментар

Нека да вали

След цялото това слънце напоследък за един ден всичко се промени и изведнъж стана толкова мрачно и сиво. Или поне на пръв поглед. Защото дори и когато небето е покрито с облаци, листата на дърветата продължават да греят в жълто, лилаво, червено, сякаш за компенсация и да не ни е съвсем тъжно. Дори и на […]

Коментара (2)

С тихи стъпки идва есента

Есенните дни се изнизват бавно. Като шепа пясък, изтичащ през пръстите ти и всяко зрънце е минута – блестящо в слънчево злато, топло и мимолетно. Слънчевите лъчи пристъпват сутрин плахо, но след това потъват в очите на хората, погалват кожата им и силата на желанията ни не ги пуска да си тръгнат до вечерта. Небето […]

Коментар (1)

Достатъчно добър

Не е необходимо да бъдеш перфектен, само достатъчно добър. А всеки е достатъчно добър.

Коментар (1)

Дървото

Не помни как и защо се е озовало там. Дали случайно довяно от вятъра семе е успяло да пусне коренчета в топлата почва. Или грижовна ръка е засадила точно тази млада фиданка на точно това място.

Напиши коментар

  • Страница 4 от 10
  • <
  • 1
  • ...
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • ...
  • 10
  • >