Архив с етикети ‘книга’

“Следвай Съдба си и не бери дерт!”

Цитатите се от книгата “Възвишение” на Милен Русков. Добра дума що прави с человека! Крила му дава, фърковат го прави истий! Който много обмислюва, той нищо не върши. Който много съображава, той на нищо не ся решава… Целий си живот можеш ся за нещо подготвя и тъй да си останеш. Я спри да рассуждаеш, ами […]

Напиши коментар

“Възвишение”

След „Битието, Изходът, Законът” на Владимир Зарев очаквах, че дълго време след това всички книги, които прочета, ще ми се струват бледи и скучни, но това беше само докато не се сблъсках с „Възвишение” на Милен Русков. Каквото и да прочете човек предварително за тази книга, няма да е достатъчно, докато не отгърнеш сам първата […]

Коментар (1)

“Беловит”

Най-накрая успях да завърша опита си за книга :) Не е кой знае колко прекрасна, но самият факт, че успях да я завърша за мен си е постижение. Ако след горният цитат ти е станало любопитно, можеш да изтеглиш цялата книга напълно безплатно от тук…

Напиши коментар

Нюанси на синьото

Мислех си, че поглеждам към небето достатъчно често, поне в сравнение с повечето хора, но след като прочетох „Крадецът на книги” вече не съм сигурна, че е така. Там небето неизменно присъства във всяка сцена в милиарди неповторими нюанси и никога не е просто „синьо”, а облаците никога не са просто „бели”.

Коментар (1)

Просто опитай!

Представянето на книгата и кратък цитат от нея можеш да прочетеш тук: “Беловит”*. Ако ти хареса, ще се радвам да гласуваш!

Напиши коментар

“Оптимистичен живот” – 2-ра част

Ние не сме изпратени на този свят да правим неща, в които не можем да поставим сърцата си.

Напиши коментар

“Оптимистичен живот” – 1-ва част

Можете да пропилеете безценни години от живота си поради съмнения и колебания дали наистина притежавате талант. Това е все едно синапеното семе да се откаже да покълне, защото няма да може да даде живот на борово дърво или лозата да не пуска филизи, защото никога няма да се превърне в дъб.

Коментар (1)

И всичко е наред. Такова, каквото е…

А моментът дори не е кой знае колко специален или с нещо по-различен от другите. Само ти за кратко спираш. Сякаш току що си разбрал нещо много важно и всичко останало губи значение. Само че не можеш да го формулираш точно и то веднага се изплъзва. И остава само едно странно усещане, че…

Напиши коментар