Една от най-честите причини за песимизъм и депресия е усещането за безпомощност. Това усещане не е вродено, а може да се породи в различни ситуации. “Заучената безпомощност” (на английски – learned helplessness) била открита случайно при провеждане на експеримент, който целял да анализира как се научава емоционалното поведение. Експериментът се състоял в пускане на слаб електрически ток в клетка с кучета, като предварително бил подаван звуков сигнал. Учените очаквали кучетата да се научат да свързват сигнала с предстоящия електрически ток, а след това да се научат да избягват тока, като прескачат бариера и се озовават в друга част на клетката. Те искали да разберат дали единствено звуков сигнал (страх от предстоящия електрически ток) е достатъчен да накара кучетата на прескочат бариерата. Експериментът обаче не се развил според плана на учените. Вместо да се научат да прескачат бариерата и така да се спасяват от тока, кучетата станали пасивни и постоянно лежали на земята, т.е. те се научили да бъдат безпомощни. Научили се, че каквото и да правят пак ще последва нещо лошо и че негативните обстоятелства не могат да бъдат избегнати. Експериментът все пак продължил и след множество усилия от страна на учените кучетата, които били станали пасивни и безпомощни, успели все пак да се научат да избягват електрическия ток. Те обаче не могли да преодолеят пасивността си сами, нуждаели се от помощ.

С помощта на други експерименти било установено, че ако още като малки кучетата се научат, че лошите неща (в случая електрическия ток) могат да бъдат избегнати, по-късно те никога не стават пасивни и безпомощни, дори ако попаднат в много по-лоша ситуация. Кучетата се научили да очакват, че имат способността да избегнат удара, че имат контрол над ситуацията. Т.е. научили се да бъдат оптимисти, а веднъж станали такива, те никога не се превърнали отново в песимисти.

Подобен експеримент бил проведен и с хора, които били подложени на дразнещ шум, докато се опитвали да решават математически задачи. Когато хората се научили, че не могат да избягат от шума, те станали пасивни и безпомощни и не предприемали никакви действия, дори когато по-късно им се давала възможност да спрат шума. На част от участниците в експеримента пък бил даден бутон, за който им било казано, че спира дразнещия звук. Дори когато те не натискали бутона, резултатите от представянето им се подобрявали значително. Самият факт, че можели да спрат шума по всяко време, че имали контрол над ситуацията, им бил достатъчен, за да се справят с разсейващия ефект и да не се чувстват безпомощни.

Установено било също така, че за разлика от животните, хората могат да придобият чувство за безпомощност и по друг начин – като наблюдават как някой друг е безпомощен в ситуация, която не може да контролира. Колкото по-неконтрулируеми и непредвидими изглеждат събитията, толкова повече стрес изпитват хората и постепенно губят надежда и желание да направят някаква промяна в живота си.

Въпреки че група хора могат да бъдат изложени на едни и същи негативни обстоятелства, начинът им на реакция определя дали те ще страдат от “заучена безпомощност” или не. Хора с песимистична нагласа, според които негативните обстоятелства са постоянни (“това никога няма да се промени”), лични (“аз съм виновен”) и влияещи върху всички аспекти на живота (“нищо не мога да направя като хората”) – е по-вероятно да страдат от “заучена безпомощност”.

Друго интересно откритие е, че 33% от кучетата и хората в тези експерименти не можели да се научат да бъдат безпомощни, т.е. независимо колко лоша изглеждала ситуацията те никога не се отказвали от опитите си да се справят с нея.

Източник: www.depression-help-for-you.com

сподели бутон