Психологът Martin Seligman се занимава с т.нар. „learned optimism” или възприет оптимизъм, т.е. процес, чрез който хора, които не са толкова оптимистично настроени към живота, могат да се научат да гледат по-положително на нещата и да очакват по-добри резултати в бъдеще. Според него така можем да се предпазим от т.нар. „learned helplessness”, или възприета безпомощност, която представлява склонност да мислим песимистично, когато сме се сблъскали с поредица от негативни събития, върху които не сме имали никакъв контрол. Според учения песимистите са по-склонни да обвиняват себе си за отрицателните събития в живота им, докато оптимистите осъзнават наличието и на външни фактори.

Според учения песимистите и оптимистите мислят по различен начин:

tablica

Например, ако спортист постигне неочаквано добри резултати, ще помисли, че това се дължи на собствените му усилия и че тези резултати са постоянни и ще ги постигне и отново и дори ще ги подобри. Но ако той е песимист, ще си помисли, че това е чиста случайност, че е имал късмет и че подобни резултати никога няма да се повторят отново. Или друг пример – майка, чието дете е получило лоша оценка оценка в училище. Ако е оптимист ще си помисли, че детето просто има временни трудности по един предмет, може би е било уморено или учителят не е обяснил добре нещата, и с малко помощ то ще успее да се справи. Ако е песимист ще си помисли, че детето има поблеми с ученето и скоро ще започне да получава лоши оценки и по други предмети, както и че тя е виновна за това, защото е лоша майка.

Една и съща ситуация, видяна по два съвсем различни начина. Според учения от нас зависи по какъв начин ще мислим и можем съзнателно да направим избор да възприемаме случващото се около нас като оптимисти.

Източник: http://www.sirc.org/publik/optimism.pdf; http://positivepsychologynews.com/news/doug-turner/2007011536 This article is © 2009 PositivePsychologyNews.com. The original article was authored by Doug Turner on January 15, 2007, and can be seen here.

бутон за сайт

No related posts.