Идеята на сайта www.givesmehope.com е в рамките на 2-3 изречения хората да споделят истории от своя живот, които са им помогнали по някакъв начин да възвърнат надеждата си в доброто и красивото. От обикновени ежедневни случки, които са ги накарали да се усмихнат, неочаквана помощ от непознат в труден момент, до справяне с големи разочрования и тежки болести. До момента в сайта има разказани повече от 33 000 истории, като всяка от тях завършва с думите „Това ми дава надежда”. Ето някои от историите:

В училище момчетата пак се закачаха с мен. По едно време усетих, че някой залепи на гърба ми бележка. Мислех си, че е нещо от сорта на „ритни ме”, но когато я отлепих и се канех да я хвърля, видях, че на нея пише: „Не им обръщай внимание: красива си!” Това ми дава надежда.

Докато майка ми била бременна с мен един ден припаднала на улицата. Един бездомник, когото никога преди не била виждала, се погрижил да я закарат в болницата. От благодарност семейството ми платило за уроците му по рисуване в местното училище. Двайсет години по-късно той изпраща на дъщеря ми за всеки празник по една детска книжка, чиито рисунки е направил той. Това ми дава надежда.

Работя като сервитьорка. Днес един мъж се държеше особено лошо – постоянно се оплакваше, че храната се бави, че не е достатъчно добра и т.н. На съседната маса седяха 4 млади момичета. Когато си тръгнаха ми бяха оставили 2 пъти повече пари отколкото беше сметката и бележка на която пишеше „Съжаляваме, че той се държа така с теб” Тези момичета ми дават надежда.

Бях на командировка в Чили и по погрешка се озовах в наистина лош квартал през нощта. Не говорех испански много добре, но успях да питам две жени с деца как да стигна до мястото, което ми трябваше. Те се качиха на автобуса с мен, платиха билетите и ме оставиха едва когато се убедиха, че съм в безопасност. Добротата на непознати ми дава надежда.

Когато бях на седем години се случи да изпусна училищния автобус, а не знаех как да се прибера и се разплаках. Покрай мен минаха две 17-18 годишни момчета и вместо да ми се присмеят, видяха адреса, който беше написан на тетрадките ми и ме заведоха удома. Не знам кои бяха, но добрината им ми дава надежда.

Веднъж аз и майка ми отидохме да гледаме кино, но когато стигнахме до гишето за билети жената ни каза, че хората пред нас са платили и нашите билети. Мама реши ние да платим за билетите на хората зад нас. Те платиха за тези зад тях и така до края на опашката. Това ми дава надежда.

бутони за споделяне