Човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета, но аз не умеех да се радвам на това… Тогава аз нищо не можех да разбирам! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата му.

Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си изгубил за нея… Хората са забравили тая истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си „Моето цвете е там някъде”. Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват.

Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.

Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях – когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя… Никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!

сподели бутон