На повърхността може да изглежда, че щастие, надежда и оптимизъм са три различни понятия за едно и също нещо, но всъщност не е така.

Щастие. Емоция или не? Според Пол Екман щастието е една от основните шест емоции, които включват също и изненада, страх, отвращение, гняв и тъга.
Определение. Според някои теории щастието е крайна цел и състояние, което се постига при максимален положителен ефект от петте ни сетива. Според други то не е цел, а път към целта и идва когато постигаме напредък в реализирането й.
Биологични доказателства. Доказано е, че високите нива на норепинефрин се свързват с чувство на еуфория, а в мозъка съществува “център на удоволствието”.
Връзка с мотивацията. Успешното справяне с трудности, научаването на нови неща и дейности увеличава нивото на щастие.

Надежда. Емоция или не? В миналото надеждата се е смятала за една от най-важните човешки емоции, но в съвременните теории по този въпрос има спорове. Джеймс Аверил определя надеждата като емоция, въз основа на резултатите от изследване, сравняващо надеждата с две други емоции – любовта и гнева. Според участниците в изследването и трите притежават едни и същи характеристики: трудно се контролират, влияят върху начина на мислене и възприемането на събитията, влияят върху поведението, мотивират дадено поведение и ти те карат да действаш дори и изправен пред трудни ситуации.

Определение. Надеждата обикновено е свързана с известна несигурност на даден бъдещ резултат, отнася се до важни неща и отразява моралните ценности на индивида. Надеждата се смята за временно състояние, свързано с дадена ситуация и зависещо от способностите и уменията на индивида.
Биологични доказателства. Липсват изследвания, които да доказват физическа реакция на организма, зависеща от степента на надежда.
Може ли да се научи? Според Аверил надеждата е свързана с мисловни процеси, които човек научава през живота си. Изследвания на 108 поговорки от различни краища на света, свързани с надеждата, подкрепят твърдението, че надеждата се обуславя от културата и религията и е нещо, което научаваме косвено още когато сме малки.
Връзка с мотивацията. В едно проучване на студенти била зададена следната ситуация: решават, че по даден предмет искат да имат 5, но след първият тест, който е 30% от крайната оценка изкарват 3. Студентите, които първоначално изразили по-голяма надежда били уверени, че ще могат да постигнат целта си и предложили много различни неща, които могат да направят, за да стане това. Тези, които нямали надежда били склонни да изоставят първоначалната си цел, като дори не потърсили начини да я реализират.

Оптимизъм. Емоция или не? Според някои учени оптимизмът също е емоция, но според повечето той е начин, по който си обясняваме света около нас.
Определение. Очакване, че обикновено ще получаваме добри, а не лоши резултати, когато сме изправени пред различни важни проблеми.
Може ли да се научи? Според някои учени оптимизмът е вродена черта на характера, според други е напълно възможно човек да се научи да бъде оптимист, защото увереността в собствените умения и в способността да контролираме живота си и да се справяме с трудностите води до оптимизъм. Основната разлика с надеждата се състои в това, че оптимизмът е проактивен, включва планиране и се основава на конкретни и логични факти. Например двете твърдения: “Надявам се, че икономиката ще се подобри” и “Оптимист съм, че икономиката ще се подобри”. При първото не се нуждаем от никакви доказателства в негова подкрепа, по всяко време всеки може да се надява за каквото и да било. При второто твърдение има повече увереност и предполага наличието на доказателства, които могат да бъдат оценени по някакви рационални критерии.
Връзка с мотивацията. При едно проучване сред плувци по време на тренировка нарочно им било казано, че са се справили зле (1-2 секунди по-бавно от реално постигнатото време). След кратка почивка тренировката била възстановена. Оптимистите преплували басейна по-бързо отколкото при предишното плуване, докато песимистите били по-бавни дори и от нарочно дадените фалшиви времена.

Заключение. Щастието, надеждата и оптимизмът се позитивни състояния. И трите са силен мотивиращ фактор. Щастието е емоция, докато надеждата и оптимизмът по-скоро не се определят като такива. Надеждата зависи от конкретната ситуация и от индивидуалните умения, докато оптимизмът е свързан с начина, по който си обясняваме света. Щастието е физическо състояние, предизвикано от освобождаването на норепинефрин, породено от физически и познавателни действия. Индивидуални различия, идващи от придобития житейски опит, могат да обяснят различното ниво на щастие при различни хора, поставени в една и съща ситуация. Надеждата изглежда е нещо, което може да бъде научено още от ранна възраст, а прекаленото обмисляне на положителното и отрицателното в дадена ситуация може да доведе до загубата на надежда. Оптимизмът е предимно познавателна дейност. Някои хора наистина имат склонността да са оптимисти относно живота по принцип, но техният оптимизъм, за разлика от надеждата, се основава на логически, рационални факти. Т.е. имаме три много различни, но допълващи се понятия. Надеждата, която води до щастие, щастието, което подсилва оптимизма, и оптимизмът, който поражда надежда и така стигаме до един кръг от щастливи изпълнени с надежда и оптимистично настроени хора.

Източник: http://www.csun.edu/

сподели бутон