Как решаваме какво е реално? И кога определяме нещо, като невероятно?

Това зависи от начина, по който интерпретираме реалността и от обяснителния ни стил, или от това, което наричаме “система от убеждения”. Нашите убеждения са идеи, в които сме особено сигурни и убедени. Благодарение на тези идеи филтрираме информацията, която получаваме, новините и дори случващото се в ежедневието ни и решаваме кое е достоверно и кое ни се струва невероятно. Затова не съществуват възможни и невероятни неща, а хора, които вярват в тях или не.

Ако искаме да вярваме в самите себе си и в нашите цели, убежденията ни трябва да са оптимистични. Всъщност оптимизмът е точно това – система от специфични убеждения.

Ако години наред сме вярвали в нещо, а после някой ни каже, че то не е вярно или не е съвсем същото, в началото ще ни е трудно да му повярваме и думите му, ще ни се струват невероятни. Не вярваме във всичко, което виждаме и чуваме, но никой не знае къде точно минава границата между възможното и невероятното. Ако няколко пъти ти се е случвало да станеш свидетел на необичайна случка, нараства възможността да повярваш, че в бъдеще могат да се случат още по-необичайни и невероятни неща. Ако човек има успехи в учението, спорта, работата, личния живот, то той ще е склонен да повярва, че в бъдеще ще може да постигне същите или още по-големи успехи. Всъщност дори не е необходимо да сме видели нещо със собствените си очи, за да повярваме, че е възможно, достатъчно е просто да сме си го представяли много пъти или да сме слушали често за него (както например децата вярват в Дядо Коледа).

Силата на убежденията е в известна степен независима от реалността. Убежденията на оптимиста са позитивни и силни и тъй като не могат да бъдат повлияни лесно от реалността, започват самите те да влияят върху реалността. Когато един човек започва да мисли с оптимизъм за бъдещето и да предприема действия, за да го превърне в реалност, в началото е необходимо да вярва повече в себе си, отколкото в реалността, защото тя може да е твърде различна от идеите му. С други думи, за да бъдем оптимисти, трябва да се научим да вярваме в собствените си мечти, а мечтите са мечти, именно защото са поне малко нереални. И все пак за да не си останат само мечти, са необходими и нашите усилия, които да ги превърнат в реалност, като ги преобразуват в постижими цели.

Източник: www.ottimismo.info

споделяне на връзка