За мене ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца… Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен на света. За тебе аз ще бъда единствена на света…

Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш.

Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете, никога не е поглеждал никоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе „Аз съм сериозен човек!” – и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек!

Ето и моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

Пустинята е хубава – каза малкия принц – от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

Да – казах аз на малкия принц – все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята: онова, което им дава красота, е невидимо!

И все пак онова, което хората търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода… – Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

сподели ме