Миналата събота разказах за първия начин за преодоляване на отрицателни мисли – Отклоняване на вниманието, а днес ще видим втория и по-ефективен начин – оспорване, като използвам отново същите примери от предишните постинги. За да бъде оспорването успешно, първото и най-важно нещо е човек да разбере, че само защото си мисли нещо и вярва в него, това не прави убежденията му автоматично верни. Те може да са истина, но може и да не са и той има достатъчно право да ги оспори. А ето и как да стане това:

1. Доказателства. Най-добрият начин да оспориш твое негативно убеждение е като намериш фактически доказателства, че то не е вярно. В повечето случаи достатъчно е само малко да потърсиш и такива ще се намерят. В случая с приятел, който ти затваря телефона и ти решаваш, че не го е грижа за теб, ако се замислиш със сигурност ще се сетиш за много случаи, в които той ти е помагал в трудни моменти и е бил до теб. Ако пък случайно решиш, че ниска оценка на изпит те прави най-лош в класа, преди да се обвиняваш първо провери дали някой няма по-ниска оценка от твоята и си припомни, че има и други предмети, по които се справяш доста добре.

2. Алтернативи. Потърси различни причини за случилото се, като най-добре е те да бъдат временни, специфични и външни. Приятелят ти е затворил телефона не защото си скучен човек, за когото никого не го е грижа, а защото в момента (временна) той (външна) е зает и не може да говори, но по-късно с радост ще се свърже с теб. Имаш ниска оценка не защото си глупав, а защото този изпит (временна) е бил прекалено труден, преподавателят (външна) в бил прекалено строг или си бил твърде зает и не си имал време да се подготвиш. Съществуват безброй причини, които водят до дадено събитие, затова вината никога не е изцяло твоя.

3. Изводи. Понякога все пак се оказва, че отрицателните ти убеждения са верни. В такива случаи трябва да се замислиш дали наистина от тях следват толкова ужасни неща, колкото си представяш. Приятелят ти наистина не иска да говори с теб, но това не те прави ужасен човек, неспособен да завърже приятелство, защото освен него имаш и много други верни приятели, на които можеш да разчиташ. Оказва се, че наистина си с най-ниската оценка на изпита, но това в никакъв случай не означава, че си глупав, нито пък, че си най-слаб като цяло, защото има други сфери, в които си по-добър. Често от единични, дребни отрицателни случки си правим генерални изводи с катастрофален оттенък, които обаче не са верни.

4. Полза. Дори и негативното ти убеждение да е вярно, трябва да се запиташ каква полза имаш от него. Най-често отговорът е – никаква. По-полезно ли е да стоиш сам и тъжен, затворен вкъщи, защото някой ти е отказал среща? Или е по-добре да излезеш с някой друг приятел? По-полезно ли е да стоиш и да мислиш, че си най-слабият в курса или е по-добре да се съсредоточиш върху ученето за изпита си след една седмица? Съсредоточаването върху негативните убеждения, макар и верни, не води до нищо. По-добре да помислим как да ги променим, отколкото да ги повтаряме непрестанно.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

бутони за социални мрежи