В проучване проведено от Волман, Ренер и Вебер през 2007г. участниците били помолени да изслушат запис на разговор между двама съквартиранти, чиито взаимоотношения били леко напрегнати. В един от записите човекът, на чиито реплики трябвало да обръщат внимание, говорел с оптимизъм за ситуацията; в друг от записите – гледната му точка била реалистична, а в третия – по-скоро песимистична. След това участниците оценили характера на човека, дали са привлечени от неговата личност и дали са склонни да му помогнат за разрешаване на проблема.

Противно на някои очаквания, оптимистите били оценени положително, а не като „наивни” и „заблуждаващи себе си”. Песимистите били оценени най-ниско, основно защото тяхното поведение се приемало за неефективно. Въпреки това участниците изявили еднакво желание да помогнат както на песимистите, така и на по-оптимистично настроените. Най-добри резултати от всички, обаче получили реалистите – тяхното отношение и поведение било оценено като най-адекватно спрямо ситуацията.

По-късно бил проведен подобен експеримент, като този път записът, който бил пуснат на участниците, бил на човек, който разказва за това как кандидатства за мечтаната от него работа. При този експеримент песимистите получили още по-ниски резултати. На оптимистите и реалистите били дадени еднакви положителни оценки, като отново адекватността на реалиста била оценена малко по-високо от тази на оптимиста. Участниците отново били еднакво готови да окажат помощ и на тримата.

Една от причините за провеждането на този експеримент била, че в предишни проучвания песимистично настроените хора твърдели, че получават по-ниска социална подкрепа. Този експеримент показва, че твърденията им не са верни. Едно от изказаните предположения, което би могло да даде обяснение на този парадокс, е следното: в действителност оптимистите не получават повече социална подкрепа от песимистите, но понеже имат положителна нагласа към света, те си мислят, че получават повече и затова се чувстват по-добре. Песимистите пък поради негативната си гледна точка си мислят, че получават по-малко подкрепа, въпреки че на практика не е така.

Източник: www.spring.org.uk

социални мрежи