Много пъти съм описвала и разказвала подробно защо е по-добре да сме оптимисти, но оказва се, че има неща, в които песимистите се справят по-добре…

Експеримент, проведен от Лорън Алой и Лин Ейбрамсън, включва група участници, на които предварително е определено нивото на оптимизъм. Всеки от участниците разполага с различна степен на контрол върху светването и изгасването на една крушка. Едни от тях имат пълен контрол и тя светва и изгасва винаги, когато натиснат даден бутон, докато при други тя светва произволно, независимо от действията им. След това всеки участник е помолен да оцени степента си на контрол върху светлината. Песимистите са абсолютно точни в преценките си – те отлично знаят както кога имат, така и кога нямат контрол. Оптимистите обаче твърдят, че владеят положението дори и тогава, когато определено не е така.

При друг експеримент оптимисти и песимисти участват в дискусия и след това правят оценка на представянето си. Независимо жури също прави оценка на всеки един и след това оценката на журито се сравнява с неговата собствена. Оказва се, че начинът, по който песимистите оценяват себе си (по-често не особено високо) напълно съвпада с мнението на журито, т.е. те имат обективна оценка за себе си. Оптимистите обаче значително надценяват представянето си и твърдят, че са се справили много по-добре отколкото смята журито.

Оптимистите и песимистите също така помнят по различен начин минали събития. В един експеримент група участници попълват тест, създаден така, че всеки един да получи 20 верни и 20 грешни отговора. Когато след време карат участниците да си припомнят как са се справили на теста, песимистите заявяват, че са имали 20-21 верни отговора, докато оптимистите твърдят, че са отговорили правилно на средно 28 въпроса.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

бутон за сайт