През първата половина на 19-ти век психолози като Фройд и Ерик Ериксон споделят идеята, че оптимизмът е вродена черта на характера на всички хора. Според тях оптимизмът е човешка характеристика, която внимателно трябва да бъде контролирана и от която трябва да се пазим, защото тя ни кара да вярваме в положителни резултати, които понякога са илюзорни и не могат да бъдат постигнати. Според тях оптимизмът бил опасен за умственото здраве на хората, защото предизвиквал изкривена представа за реалността. В следствие на тези идеи, психолозите в началото на 20-ти век смятали, че да гледаш откъм хубавата страна на нещата било погрешно и подкрепяли по-умерена, прагматична и дори малко мрачна гледна точка. Психиатрите окуражавали своите пациенти да гледат на света по-реалистично и отхвърляли идеята, че оптитимистичната нагласа може да доведе до положителни резултати.

През втората половина на 20-ти век обаче нещата се променили. Все повече изследвания свързани с оптимизма и умственото здраве на хората доказвали точно обратното. Те се фокусирали върху положителното влияние на оптимизма върху различни аспекти от живота на хората – от умственото и физическо здраве до емоционалното състояние и удовлетворението от работата. Психолозите започнали да твърдят, че по природа хората са склонни да мислят позитивно, независимо от обективните доказателства, които могат да показват съвсем друго. Тази позитивна нагласа според тях била от полза, защото карала хората да постигат по-високи резултати. Оптимизма ни кара да продължаваме да мислим позитивно за сватбите, въпреки големия брой разводи, например. Позитивната нагласа към оптимизма и днес остава популярна сред психолозите, въпреки че по-голяма част от тях признават, че съществуват различни степени на оптимизъм и не всички от тях са полезни.

Източник: http://www.sirc.org/publik/optimism.pdf

бутони за споделяне

No related posts.