Едно от проучванията, изследващи как нивото на оптимизъм влияе върху успехите в училище, е насочено към деца от четвърти клас, които имат сходни оценки. Те се разделят на две групи в зависимост от това дали имат песимистичен или оптимистичен обяснителен подход. След това на децата се дават поредица от невъзможни за решаване задачи последвани от друга поредица лесни задачи. При поредицата неуспехи песимистично настроените деца влошават представянето си като постепенно падат до ниво на първи клас. В същото време оптимистите не спират да търсят решение на задачите. При лесните задачи всички се справят отлично. Но когато питат децата как биха се справили в бъдеще с подобни задачи, песимистите прогнозират 50% успех, докато оптимистите – 90%.

В Пенсилванския университет студентите се приемат въз основа на прогнози за средния им успех през първата година на обучение. Прогнозата се прави като се вземат предвид оценките от SAT, от последните години в училище и от изпитната комисия. Прогнозата се основава на статистическа вероятност и макар да е вярна за мнозинството, допуска и грешки – хора, които се справят много по-добре или по-зле от предвиденото. От триста души випуск през 1987г. 100 показват отклонения в прогнозите. 20 от тях се представят значително по-зле – почти всички са песимисти. 80 души постигат много по-високи от очакваните резултати – това са оптимистите.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

бутон за споделяне