След като предните две седмици разказах как действа оптимизмът в политиката, днес дойде ред и на спорта :)

Едно от първите проучвания, изследващи как влияе обяснителния подход върху представянето на спортистите, се провежда през 1978г. и в него участват плувците от националния отбор на САЩ. Всеки от тях попълва въпросник за определяне на нивото на оптимизъм и преминава през контролиран експеримент. Експериментът се състои в това, че всеки плувец плува най-добрата си дисциплина, след което треньорът нарочно му съобщава, че е постигнал много слабо време. След кратка почивка плуването се повтаря. При второто плуване оптимистите дават много добри резултати и плуват по-бързо от първия път, докато песимистите се провалят и дават много слаби времена.

Реалността потвърждава изводите, направени при експеримента. На лятната олимпиада през същата година от Мат Бионди се очаква да спечели седем златни медала от седем дисциплини. В първите две състезания обаче той взема сребърен и бронзов медал. Засипан е с обвинения, упреци и въпроси от медиите и всички очакват от него провал в оставащите пет дисциплини. Той обаче печели пет златни медала. Мат Бионди е и един от изследваните плувци, показали най-високи нива на оптимизъм на тестовете и контролираните експерименти.

При друго проучване плувците и треньорите им са помолени да оценяват всяко свое представяне през сезона като по-добро или по-лошо от очакваното. В края на сезона песимистите имат два пъти повече “по-слаби от очакваното” представяния, в сравнение с оптимистите.

Проучванията засягат не само индивидуалните спортисти. Оказва се, че и един отбор също може да бъде оптимист или песимист, и това може да се определи като се вземе сбора от резултатите по метода САБО на всички души в екипа. Едно от проучванията в тази насока се отнася до американската бейзболна лига. Идеята е, че въз основа на оптимизма на отборите през 1989г. може да се прогнозира представянето им през следващата година. Анализирани са изказванията на играчите и треньорите на всички 12 отбора, които те са давали в интервюта за спортни вестници. В края на следващия сезон се оказва, че отборите – оптимисти имат по-добро съотношение победи-загуби в сравнение с миналата година, а отборите-песимисти – по-лошо. Освен това оптимистичните отбори са се справяли успешно в напрегнати игри, докато другите са губели. Подобни резултати са получени и при проучване на връзката между оптимизма на отборите в американската баскетболна лига и тяхното представяне по време на игрите.*

* В книгата са описани един куп коефициенти и показатели, свързани с бейзбола и баскетбола, от които си нямам понятие, но идеята е, че при оптимистите те винаги се подобряват, докато при песимистите се влошават.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

бутон за споделяне