Миналата седмица писах за едно проучване, което показва, че оптимистите имат много по голям шанс да спечелят при провеждането на избори. Проучването обаче е проведено само в САЩ и възниква въпросът дали то е валидно и за друг тип култури. Например една от характеристиките на оптимистичния обяснителен подход – да търсиш външни причини за неуспехите – едва ли ще се възприеме положително в Япония.

Търсени са начини да се сравнява нивото на оптимизъм в различни държави и да се открие съществува ли национален обяснителен подход (така както съществува екипен, за което ще разкажа скоро). Това обаче се затруднява от факта, че различните народи живеят при различни условия, имат различна история и развитие, различна култура, което ги прави трудно сравними. Съществуват идеи и дори са правени опити да се сравни нивото на оптимизъм, което внушават различните религии чрез своите основни вярвания, молитви, религиозни книги. А има и проучвания, които сравняват нивото на оптимизъм, в различните политически системи и точно за едно от тях ще разкажа сега.

Сравнението се прави между Източен и Западен Берлин и е възможно тъй като до 1945г. двете части на града имат абсолютно еднаква история, т.е. разликите които се установят ще се дължат единствено на случилото се след 1945г. За проучването се използва методът САБО, като се анализира как вестниците в Източен и Западен Берлин реагират на едно и също събитие – зимните олимпийски игри в Сараево през 1984г. Очакванията на учените са били, че Източен Берлин ще се окажат по-големи оптимисти – все пак вестниците са били държавни, съществувала е пропаганда и те би трябвало да насърчават собствените си спортисти. Резултатите обаче показват точно обратното – вестниците в Западен Берлин звучат много по-оптимистично. Източна Германия е изключително песимистично настроена, въпреки че печели цели 24 златни медала (а Западна – само 4). Според вестниците на Изток успехите се дължат на неща от сорта на „съперниците ни снощи се напиха и бяха изморени” (причината за успеха в външна, а не лична; временна – “снощи”; и специфична, което говори за силен песимизъм), а неуспехите на това, че „спортистката беше в толкова лоша форма” (причината за неуспеха е лична, всеобхватна – “лоша форма” и сравнително трайна – отново говори за силен песимисъм).

Заключенията от проучването се потвърждават и от друг експеримент. В продължение на една седмица се наблюдават работници, посещаващи заведения в Източен и Западен Берлин. В западната част на града 80% от хората стоят в открита поза с тяло към останалите, а само 7% от източната част правят същото. В източен Берлин 23% от хората се усмихват, а в Западен процентът е 69. И накрая – в Западен Берлин се смеят два пъти по-често отколкото в Източен Берлин.

Много любопитен ми се стори и един от изводите, които Мартин Селигман прави в следствие на тези проучвания. Според него възстановяването на страните от социалистическия блок, сред които и България, ще зависи в голяма степен от това доколко те ще успеят да променят обяснителния си подход. Т.е. колкото по-бързо станем оптимисти, толкова по-бързо ще се оправим.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

бутони за социални мрежи