Полиана е главната героиня в едноименната книга на Елеонор Портър. Тя е толкова успешна, че името на малката героиня става нарицателно за човек, който винаги успява да намери нещо хубаво във всяка една ситуация.

Полиана е едно момиченце, което още от малко остава без майка, а след това и без баща и затова заминава да живее при единствената и леля. Тя обаче (както и почти всички жители на градчето) е вечно тъжна, непрекъснато недоволна от нещо и сякаш ядосана на целия свят. Малката Полиана успява да промени това, благодарение на една игра, която е научила от баща си, и която се състои в това да намираш нещо хубаво, нещо, за което да си доволен, във всяка една ситуация. Колкото по-трудна е ситуацията и колкото по-невъзможно изглежда да се намери нещо положително, толкова по-интересна е играта. И така за Полиана наказанието да вечеря заедно с прислужницата в кухнята само хляб, се превръща в удоволствие, защото тя обича хляб, а и прислужницата е толкова добричка. Мъничката, почти гола стая, където трябва да живее момичето, е по-хубава от всички останали богато украсени стаи в къщата, защото невероятната гледка през прозореца е по-хубава и от най-красивата картина. Тъмнината в стаята на една възрастна жена не е плашеща, а служи за да скрие от нея луничките по лицето на Полиана, които малкото момиче така не харесва.

Във всеки един човек Полиана вижда само добро, дори и когато никой друг не го вижда, дори и когато самият той не може да открие доброто в себе си. А когато очакват от тях добро, и така искрено вярват в тяхната добрина, хората наистина стават добри. Вечно усмихнатото момиче завладява всички със своя оптимизъм, невинност, постоянни въпроси, любопитство, малко детска наивност и твърда вяра в доброто. И постепенно всички се увличат в нейната игра и намират толкова много неща, от които да са доволни, които да им носят радост, и които преди не са забелязвали.

А ти оставаш да се питаш – дали някога като деца всички сме били като Полиана? Какво се е случило с нас? Какво се е променило, за да загубим някъде по пътя на порастването си тази чиста и безпрекословна вяра в доброто и хората, тази способност да се радваме на живота и на всичко, което той ни поднася?

Електронна версия на книгата на английски език можеш да немериш тук
Снимка: Pink Sherbet

бутони за споделяне

Още по темата:

1. Що е то оптимизъм?
   Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация; вярата че в бъдещето ще...
2. „Сега съм тук и ми стига!“ – оптимистични мисли
   Да започнем да се обичаме! Нали пробвахме с омраза… и не стана. – Дончо Цончев...
3. Оптимизмът привлича!
   Според проведено проучване 55% от жените и 47% от мъжете предпочитат компанията на оптимист....
4. Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има скрит кладенец…
   За мене ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца… Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни...
5. Оптимизмът е изкуството да подобрим собствения си живот
   Важно е хората да възвърнат оптимизма си, желанието си да вървят напред и да успяват. Като успехът не се състои в това всеки ден да...