Според учения Lionel Tiger оптимизмът на хората е една от отличителните черти, които са им помогнали да се развиват и да еволюират. Той твърди, че неспособността ни да оценяваме правилно рискове – склонноста ни да мислим, че сме по-добри, отколкото всъщност сме – е това, което ни позволява непрекъснато да се променяме, да се впускаме в нови приключения, да създаваме нови неща.

Силата на положителното мислене се състои в това да очакваш най-доброто и разчитайки на него да имаш все по-големи надежди и по-високи цели, което в крайна сметка ти помага да се развиваш. Без тази наша черта вероятно никога нямаше да поемем риска да слезем от дърветата, да започнем да се занимаваме със земеделие, да основем градове или да се забъркаме с опасни неща като парни двигатели, електричество или компютърни чипове. Предприемането на тези действия, разбира се, включва и някаква оценка на риска и преодоляване на страха от провал.

Според учения, оптимизмът е станал важна част от живота ни в момента, в който сме развили идея за минало, настояще и бъдеще. Оптимизъмт е свързан и със социалната организация, защото всеки индивид е трябвало да споделя или да бъде принуден да споделя обща бъдеща цел, за да може обществото да функционира. Организацията на ресурсите и разделението на труда са свързани със способността на хората да мислят положително за резултатите от съвместните им действия, които поне в краткосрочен план може и да не са били най-изгодни за отделния човек.

Източник: http://www.sirc.org/publik/optimism.pdf

сподели бутон