Малко странно заглавие, нали? Чудите се какво е общото между двете? Ето какво:

Както повечето обезболяващи, аспиринът премахва болката, но не и причината за нея, т.е. след като премине ефектът от него, болката се връща. Ако прекараш десет часа пред компютъра без почивка, е повече от очевидно каква е причината за последвалото главоболие. Един аспирин ще премахне болката, но ако следващия ден повториш същото, болката ще се върне, защото причината за нея си е останала.

В известна степен оптимизмът има ефекта на аспирина – премахва усещането за тъга, тежест, страх. Но ако след като вече си придобил позитивна настройка, не направиш нищо, за да разрешиш проблема, който е довел до тъжното ти настроение, може би не е толкова разумно да си оптимист. По-добре е след като си премахнал болката и тъгата, да използваш преоткритото спокойствие, за да разрешиш проблема, стоящ в основата.

Разумният, действен оптимизъм не е като аспирина, който просто елиминира болката, а като серия от малки стъпки, които трябва да предприемеш, за да възстановиш изгубеното здраве. В противен случай, използването на оптимизма единствено за елиминиране на тъгата, е все едно да се разсейваш, за да не мислиш за трудностите, а това е глупаво и опасно.

Ако някой ден си тъжен или разтревожен заради нещо, което се е случило, позитивните мисли са достатъчни и ще свършат работа – това е все едно да вземеш аспирин срещу болката. Но ако искаш да разрешиш проблема, трябва да си едновременно оптимист и реалист, за да можеш да промениш поведението си и да предприемеш действия, които ще го разрешат. За да стане това, оптимизмът не е достатъчен, необходими са решителни стъпки. От друга страна, за да има действие, е необходима вяра в собствените способности и в бъдещето, а тази вяра идва именно от оптимизма.

Източник: www.ottimismo.info

бутон за сайт