Когато си пожелаваме нещо хубаво, когато мислим за нещо, което ще се случи в бъдеще и си казваме, че ще е наред, казваме ли истината? Технически погледнато – не. Тъй като никой не знае какво ще се случи в бъдеще, независимо дали ща кажеш, че всичко ще е зле, или че всичко ще е прекрасно, и в двата случая си е лъжа.

От друга страна, ако мислим за нещо, което вече се е случило, за събитие от миналото, е възможно да излъжем, тъй като вече знаем какво е станало и можем да изберем дали да кажем истината или не. Да се опитваме да убедим себе си, че неприятни случки и провали в миналото не са се случвали, е безсмислено и не е признак на оптимизъм. От друга страна да си казваме, че в бъдеще нещата ще се развият добре, ни дава надежда, чрез правдоподобните твърдения, които изричаме. Технически погледнато това може и да е лъжа, но от психологическа гледна точка е полезно.

Тъй като не знаем какво реално ще се случи в бъдещето по-добре да си разказваме “оптимистични лъжи”, отколкото да очакваме провал. Ако мислим за бъдещето и разказваме нещо, нека е по начин, който ни дава надежда и увереност, може да е лъжа, но е “оптимистична лъжа” и може би ще помогне, както на нас, така и на тези, които я чуят.

Източник: www.ottimismo.info

бутон за сайт