Има хора, които действат на околните като повей на бриз. Те ни карат да се чувстваме други хора. Тяхното присъствие може да ни вдъхнови дотолкова, че да кажем или направим такива неща, които не бихме казали или направили при други обстоятелства. Важно е да имаме до себе си някой, който да ни накара да направим най-доброто, на което сме способни.

Можете да пропилеете безценни години от живота си поради съмнения и колебания дали наистина притежавате талант. Това е все едно синапеното семе да се откаже да покълне, защото няма да може да даде живот на борово дърво или лозата да не пуска филизи, защото никога няма да се превърне в дъб.

Има подаръци по-ценни от всичко, което може да се купи с пари, подаръци, които всеки може да си позволи. Когато подарявате каквото и да е, то трябва да носи частица от вашето сърце, защото светът жадува преди всичко за обич.

Няма значение какво мислят другите или какво казва светът. Твоята безпристрастна оценка ще ти каже дали постигнатото е успех или провал. Няма значение дали нашата работа се вижда и оценява от други хора, защото у всеки от нас има нещо, което оценява свършеното и казва „добре” или „лошо”. Човек трябва да научи, че има нещо по-голямо от аплодисментите – нещо, което ни е по-близко и по-скъпо, защото е вътре в нас.

Не може да пропадне човек, който се изправя след всяко падане, който след всеки удар възстановява формата си, който упорства, когато всички останали вече са се предали, който си пробива път, когато всички останали вече се връщат назад.

Източник: “Оптимистичен живот” – д-р Орисън Марден. Изобщо не препоръчвам книгата, но все пак навсякъде може да се намерят някои ценни думи.

share button