В днешно време е лесно да потънем в песимизъм, защото множество международни, национални и местни събития оцветяват мислите ни в тъмни тонове. В такава ситуация, възможно ли е и имаме ли изобщо основания да бъдем оптимисти? Не е ли това престъпление, абсолютна незаинтересованост спрямо тези, които страдат? И обратното -възможно ли е черните ни мисли и песимизмът да разрешат личните и професионални проблеми на тези, които ни заобикалят? Трябва ли от съчувствие към другите, ние също да изпаднем в депресия?

Оптимизмът може напълно да промени заобикалящата ни среда и контрола, който имаме върху случващото се. Оптимизмът ни дава твърдото убеждение, че в крайна сметка нещата ще се наредят, че нищо лошо не е завинаги и че ние определяме съдбата си. Той ни помага да мислим не за вчера, а за утрешния ден и за околните. И докато песимизмът ни изолира от другите, оптимизмът ни помага да сме по-отворени към тях.

Начинът на действие на песимизма е прост: един провален проект, повтарящи се трудности, отрицателни новини, идващи отвън и за нула време попадаме в непрекъснат цикъл на липса на мотивация и енергия за каквото и да било, който се подхранва от самия себе си. Песимистът се чувства неспособен да действа, когато е изправен пред трудности, изпитва вина за всички грешки, независимо дали е отговорен за тях, самокритичен е и е убеден, че усилията му са безсмислени.

Оптимистът винаги оценява положителните и отрицателните страни на всяко събитие, неговите ползи и недостатъци, както и възможностите за развитие и подобряване на ситуацията. От тази гледна точка на него не му остава нищо друго, освен да определи действията, които трябва да предприеме, за да получи това, което желае. Когато има дългосрочни цели, той ги разделя на части, които му позволяват да оценява напредъка си. Поздравява се за малките победи по пътя и запазва способността си да доведе проекта до край.

Може да се твърди, че оптимизмът влияе върху личните ни и професионални способности, както и върху шансовете ни за успех във всичко, с което се захванем. Оптимизмът се свързва с емоционалната интелигентност и ни позволява да не обвиняваме за грешките си единствено себе си, а да търсим реалните причини, довели до тях.

Източник: Optimiste en temps de crise

споделяне в социални мрежи