Оптимист по време на криза
В днешно време е лесно да потънем в песимизъм, защото множество международни, национални и местни събития оцветяват мислите ни в тъмни тонове. В такава ситуация, възможно ли е и имаме ли изобщо основания да бъдем оптимисти? Не е ли това престъпление, абсолютна незаинтересованост спрямо тези, които страдат? И обратното -възможно ли е черните ни мисли и песимизмът да разрешат личните и професионални проблеми на тези, които ни заобикалят? Трябва ли от съчувствие към другите, ние също да изпаднем в депресия?
Оптимизмът може напълно да промени заобикалящата ни среда и контрола, който имаме върху случващото се. Оптимизмът ни дава твърдото убеждение, че в крайна сметка нещата ще се наредят, че нищо лошо не е завинаги и че ние определяме съдбата си. Той ни помага да мислим не за вчера, а за утрешния ден и за околните. И докато песимизмът ни изолира от другите, оптимизмът ни помага да сме по-отворени към тях.
Начинът на действие на песимизма е прост: един провален проект, повтарящи се трудности, отрицателни новини, идващи отвън и за нула време попадаме в непрекъснат цикъл на липса на мотивация и енергия за каквото и да било, който се подхранва от самия себе си. Песимистът се чувства неспособен да действа, когато е изправен пред трудности, изпитва вина за всички грешки, независимо дали е отговорен за тях, самокритичен е и е убеден, че усилията му са безсмислени.
Оптимистът винаги оценява положителните и отрицателните страни на всяко събитие, неговите ползи и недостатъци, както и възможностите за развитие и подобряване на ситуацията. От тази гледна точка на него не му остава нищо друго, освен да определи действията, които трябва да предприеме, за да получи това, което желае. Когато има дългосрочни цели, той ги разделя на части, които му позволяват да оценява напредъка си. Поздравява се за малките победи по пътя и запазва способността си да доведе проекта до край.
Може да се твърди, че оптимизмът влияе върху личните ни и професионални способности, както и върху шансовете ни за успех във всичко, с което се захванем. Оптимизмът се свързва с емоционалната интелигентност и ни позволява да не обвиняваме за грешките си единствено себе си, а да търсим реалните причини, довели до тях.
Източник: Optimiste en temps de crise
Още по темата:
- Динамичният оптимист (3)
Ефективният оптимизъм изисква увереност в собствените ни способности да създаваме бъдещето, което искаме. Самочувствието ни помага да се справим с проблемите и препятствията, с които... - Оптимизъм по време на криза
Да! Можеш да бъдеш щастлив дори и по време на криза! Животът не спира само защото някой някъде е загубил малко пари.... - Липсата на оптимизъм ни затваря в клетка без изход
Да очакваме най-лошото от нас самите, от околните и от света, е най-голямата грешка, която можем да допуснем в стремежа си към развитие. Липсата... - Оптимист или песимист? Ти избираш!
Оптимистът може да види светлина там където такава няма, но защо му е на песимиста винаги да тича да я изгаси? - Michel De Saint-Pierre... - Динамичният оптимист (2)
Днес продължаваме с поредицата за динамичния оптимизъм и останалите характеристики на оптимиста, попадащи в категорията „положително интерпретиране на минал опит“ -поставяне под въпрос на ограниченията,...
3 Коментара на “Оптимист по време на криза”
Ha: 26 юли , 2010, 12:44
По време на криза човек задължително трябва да си подхранва оптимизма, иначе е загубен
Ha: 27 юли , 2010, 13:55
доста е трудно, човек падне ли веднъж в депресия и песимизъм после доста трудно излиза от това състояние, особено ако не му се случи нещо положително в живота
Ha: 27 юли , 2010, 18:30
@климатици – Прав(а) си – трябва. Нали и аз това се опитвам да правя ;)
@Съновник – Трудно е, но не е невъзможно. Просто понякога му трябва малко помощ, ако не успее да се справи сам.
Добави коментар