След като започнах да пиша за оптимизма и съответно и да чета доста неща за него, едно от първите имена, на които попаднах, беше това на проф. Мартин Селигман. Работи основно в Пенсилванския университет, макар да изнася лекции в много университети по света; печелил е множество награди в областта на психологията и е издал няколко книги, от които на български е преведена „Как да бъдем оптимисти”.

Селигман е един от учените, които откриват и описват „заучената безпомощност” и от там започва и интересът му към позитивната психология. Според него оптимизмът на човек се определя от обяснителния му подход, т.е. от начина, по който си обясняваме причините за хубавите и лошите събития в живота ни. Ако смятаме, че причините за лошите събития са временни, специфични и външни, а за хубавите събития – трайни, всеобхватни и вътрешни, то обяснителния ни подход е оптимистичен. Обратно – ако смятаме, че причините за провалите ни са трайни, всеобхватни и вътрешни, а за успехите ни – временни, специфични и външни, то обяснителният ни подход е песимистичен. Проф. Селигман съставя и специален въпросник за определяне на обяснителния стил.

Съвместно с други учени той разработва методът САБО (съдържателен анализ на буквалните обяснения), с помощта на който може да се определи обяснителния стил на хора, които не желаят да попълват подобен тест или не могат да го направят, защото са живели преди много години. Анализът се основава на изявления, които тези хора са давали за медии, вестници, пресконференции, или писани от тях писма, лични дневници и т.н. От цялата информация се извличат моментите, в които хората обясняват причините за свои успехи или провали и всяко изказване се оценява според трите критерия – трайно/ временно, специфично/ всеобхватно, външно/ вътрешно.

Примерно обяснението „Имам ниска оценка на изпита, защото снощи съседите правеха купон, беше много шумно и не можах да уча” е временно (съседите не правят купон всяка вечер), специфично (конкретна причина – купон при съседите) и външно (вината е в съседите и силния шум), т.е. силно оптимистично. Докато обяснението „Имам ниска оценка, защото не ме бива за нищо и винаги се провалям на изпит” е трайно („винаги се провалям”), всеобхватно („не ме бива за нищо” – от ниската оценка се прави заключение за целия живот) и вътрешно (мен не ме бива, аз се провалям), т.е. силно песимистично.

С помощта на този и други методи за анализ за правени множество проучвания, за това какво влияние оказва оптимистичната нагласа в различни сфери на живота, като например здраве, политика, спорт, професионално развитие, успехи в училище и в университета. За областта на здравето вече съм писала в поредица от постинги преди време (тук и тук), а за някои от останалите изследвания ще разкажа в няколко поредни съботи. Това беше нещо като предисловие, защото именно теорията му за обяснителния подход и методът САБО стоят в основата на проучванията.

бутон за сайт

Още по темата:

  1. Формиране на оптимизма/ песимизма при децата
    Проучванията показват, че децата са много по-големи оптимисти от възрастните. И макар и те също да изпадат понякога в депресия, основната разлика е, че те...
  2. Талант+мотивация+оптимизъм=успех
    За да успее един човек в нещо, му трябват талант и мотивация за успех. Според Мартин Селигман обаче, в това уравнение на успеха липсва оптимизмът....
  3. Преодоляване на отрицателните мисли. Оспорване.
    Оспорване - за да бъде то успешно първото и най-важно нещо е човек да разбере, че само защото си мисли нещо и вярва в него,...
  4. Оптимизмът в различните политически системи
    Едно проучване, което сравнява нивото на оптимизъм, в различните политически системи - тези в Източен и Западен Берлин през 1984г. И което доказва, че колкото...
  5. Песимистите са по-големи реалисти
    Много пъти съм описвала и разказвала подробно защо е по-добре да сме оптимисти, но оказва се, че има неща, в които песимистите се справят по-добре......