Най-често използваното определение за стреса е, че той възниква, когато смятаме, че изискванията към нас са по-високи от личните и социални ресурси, с които разполагаме. На кратко, чувстваме се стресирани, когато усещаме, че сме изгубили контрол върху ситуацията.

Изпадаме в стрес, когато се участваме заплашени от ситуацията и когато смятаме, че не можем да се справим със заплахата. Нивото на стрес зависи от степента на заплаха, като тази степен определяме самите ние с нашето мислене и интерпретация на ситуацията. Понякога сме прави в преценките си – някои ситуации наистина могат да представляват физическа или социална заплаха и в такива случаи стресът е полезен, защото от рано ни предупреждава за опасността. Друг път обаче сме прекалено строги към себе си, мислим негативно и стресът, който сами си създаваме вреди на увереността в способността ни да се справим с проблема. Мислим отрицателно, когато се страхуваме от бъдещето, критикуваме се за грешките си, съмняваме се в способностите си или очакваме провал. Негативните мисли вредят на увереността, влошават представянето ни и парализират мисленето. Те често преминават за секунди през съзнанието ни и дори не им обръщаме внимание, но въпреки това те оказват своето вредно влияние.

За да успеем да се справим с негативните мисли, първо трябва да сме наясно, че те съществуват. След това трябва да преценим дали дадена отрицателна мисъл е основателна или не, да потърсим доказателства в нейна подкрепа, както и срещу нея. След като направим това, ще знаем дали отрицателните ни мисли са погрешни или базирани на реални факти. Ако се окаже, че са основателни, трябва да предприемем някакви действия, за да се справим с тях. И последната стъпка е да заместим негативните мисли с позитивни и да се стремим да откриваме възможностите, които ни представя всяка една ситуация.

сподели ме