Наивен оптимизъм – самоубеждение, че всичко е наред, че се случват само хубави неща; отричане на реалността и виждането й само през “розови очила”.

Наивните оптимисти понякога не споделят с приятелите си хубавите неща, които очакват да им се случат, защото се страхуват, че ще ги помислят за мечтатели, или че ако произнесат мечтата си на глас, ще осъзнаят колко нереална е тя. Те избягват да мислят за проблемите и се заблуждават, че всичко ще се оправи от само себе си, макар и да знаят, че това няма как да стане.

Всички ние, и най вече оптимистите, имаме нужда от ясно осъзнаване на реалността, особено ако искаме да я променим и да я направим по-добра. Да признаеш, че не всичко е наред не означава, че си песимист. Да отричаш наличието на ограничения или проблеми, не помага за разрешаването им и като ги пренебрегваме, те всъщност се разрастват и задълбочават.

Ние непрекъснато правим връзка между настояще и бъдеще. Начинът, по който осъществяваме тази връзка, определя разликата между един или друг начин на мислене. Наивният оптимист вижда настоящото, като прекрасно (дори и то да не е такова) и от там прави извода, че и бъдещето ще е хубаво. Песимистът вижда настоящето като лошо и затова стига до извода, че и бъдещето няма да е кой знае колко приятно. Оптимистът-реалист вижда настоящето такова, каквото е (хубаво или лошо), но въпреки това смята, че бъдещето ще е хубаво и предприема действия, за да го направи наистина такова.

Източник: ottimismo.com

бутони към социални мрежи