До известна степен оптимизмът изглежда е вродена черта; скрита, но важна част от генетичния код на някои хора, които са имали късмет. Също както депресията, безпокойството и антисоциалното поведение, склонноста към оптимизъм изглежда е наследствена. Някои проучвания са доказали, че оптимизмът се предава по наследство в семейството, макар нито едно от тях да не е успяло да открие кой ген или процеси в мозъка са отговорни за това. Тези теории се проверяват чрез изследване на личността на близнаци, които живеят разделени. Тъй като близнаците носят еднакви гени, учените смятат, че еднаквите черти в характера им се дължат на генетични причини.

Въпреки тези проучвания и резултатите от тях, голяма част от психолозите вярват, че не гените, а начина на мислене, който децата развиват докато растат, оказва по-голямо влияние върху техния оптимизъм. Позитивното мислене е дейност, като карането на колело или играта на тенис; то си има принципи и модели, които могат да бъдат показани на децата и те да ги научат. Според когнитивната (познавателна) психология ако се промени начина на мислене на хората, това ще доведе до промени и в техните емоции и поведение.

И докато повечето учени търсят начини за лекуване на депресията, вече има и такива, които изследват оптимизма, надявайки се чрез него да помогнат на децата да порастнат като уверени и позитивно настроени млади хора, който ще се справят по-добре на работа, ще имат по-малко емоционални проблеми и ще бъдат в по-добро физическо здраве.

Не е изненада, че децата израстват като оптимисти, ако като малки бъдат окуражавани да бъдат такива и получават похвали, когато мислят позитивно. Деца, които от рано се научават да полагат известни грижи за себе си, също са по-оптимистично настроени. Това, което рядко се споменава е, че децата трябва да срещат и предизвикателства, за да развият уменията си за разрешаване на проблеми и справяне с трудни ситуации. Ако детето не придобие тези умения, ще се превърне в пълен песимист в момента, в който се сблъска с първия сериозен проблем. Най големи оптимисти стават тези, които са се сбъсквали с проблеми, които са успели да разрешат, макар и с известна трудност, но не им се е налагало да се изправят пред прекалено дълга поредица от прекалено сложни ситуации.

Учени от Penn Optimism Program (POP) от Университета в Пенсилвания са уверени, че оптимизмът може да бъде научен и дори са започнали да го преподават на деца в рисково положение. Според тях е важно още от ранна възраст, докато все още са способни да учат, децата да бъдат научени да мислят позитивно, затова програмата е ориентирана към ученици между 10 и 13г. В продължение на 12 седмици учителите от РОР дават 2-часови уроци на децата относно това как да общуват със своите връстници, как да излагат уверено мнението си и как да се справят с лоши събития. В едно от училищата, включени в програмата, учениците, посещавали уроците, са имали два пъти по-ниска степен на депресия в сравнение с тези, които не са. Две години по-късно сред учениците отново било проведено проучване, което доказало наличието на дългосрочни положителни резултати от програмата.

Източник: www.selfhelpmagazine.com

бутон за споделяне в социални мрежи

Още по темата:

  1. Оптимизъм и здраве – има ли връзка?
    Доказано е, че мислите променят настроенията, а те от своя страна влияят върху физическото състояние на организма. Затова позитивното мислене е едно от най-добрите неща,...
  2. Динамичен оптимизъм
    Динамичният оптимизъм е конструктивно отношение, което създава условия за успех, като ни помага да откриваме и да се възползваме от наличните възможности. Динамичният оптимист гледа...
  3. „Възприет“ оптимизъм – какво мислим за събитията в живота си?
    Или друг пример – майка, чието дете е получило лоша оценка оценка в училище. Ако е оптимист ще си помисли, че детето просто има временни...
  4. Щастие, надежда, оптимизъм – прилики и разлики
    Надеждата, която води до щастие, щастието, което подсилва оптимизма, и оптимизмът, който поражда надежда и така стигаме до един кръг от щастливи изпълнени с надежда...
  5. „Голям“ и „малък“ оптимизъм
    Американските психолози Michael Scheier и Charles Carver създават термините „dispositional” и” situational” оптимизъм (които Christopher Peterson нарича съответно „голям” и „малък” оптимизъм). ...