55% от хората смятат, че медиите представят прекалено негативна гледна точка към света и случващото се в него.
10% от хората вярват, че песимизмът, който излъчват медиите е точно отражение на действителността.
80% от хората твърдят, че медиите оказват влияние върху това дали те гледат оптимистично или песимистично на живота.*

Тогава защо продължават да дават само лоши новини? И по-важното – защо продължаваме да ги четем и гледаме? Според някои от участниците в проведено във Великобритания проучване в медиите преобладават негативни и песисмистични новини, защото песимизма продава. Една от посочените причини за това била, че негативните истории търпели развитие във времето. Хората се интересували от това развитие, а не били привлечени толкова от самия факт, че новината е негативна. Но имало и такива, които наистина смятали лошите новини за по-интересни от хубавите.Според един от участниците на хората им харесва да гледат лоши новини, защото това кара техния живот да изглежда по-добър в сравнение с това, което виждат. Според някои именно на това се дължи и популярността на т.нар. сапунени сериали, чиито сюжет се основава на някаква случила се трагедия. Лошите новини карат повечето хора да се чувстват подтиснати, но според други те носят и полза, защото ни карат да приемем реалността, такава каквато е, а това може да ги подтикне да предприемем някакви действия и да се опитме да променим нещо.**

Лоши новини има и винаги ще има, това е част от живота. Проблемът не е в това. Проблемът е, че лошите новини са прекалено много, че има САМО лоши новини, а добрите просто липсват или се споменават на последната страница в последните две минути на емисията, ако остане време. Доброто също е част от живота и следователно също заслужава своето място – във водещите новини.

От известно време не гледам новини и не чета вестници. Единствените новини, които преглеждам са в интернет, за да мога да намеря достатъчно хубави неща за поста, който пиша тук всяка неделя. За да достигна до редките добри новини обаче, прочитам десетки други заглавия, а те изобщо не са оптимистични. И въпреки че си мисля, че вече съм свикнала с това се опитвам да не им обръщам внимание, не винаги успявам. В края на седмицата обаче, когато напиша и прочета поста, мисля, че все пак усилията си заслужават.

Засега ще продължавам да не гледам новини – поне докато хубавите новини не станат 50% от емисията, тогава ще си помисля отново. Иронията е, че от лошите новини може би все пак има някаква полза и могат да те накарат да промениш нещо – факта, че толкова ми беше омръзнало от тях, е една от причините да започна да пиша този блог.

PS: Извинявам се, ако поста не ти звучи особено оптимистично, но се надявам поне да те е накарал да се замислиш.

*според проучване проведено сред редовни участници в нацоналната лотария във Великобритания (наистина трябва да си оптимист, за да смяташ, че ще спечелиш и да намираш смисъл да играеш) през февруари 2009г.
**мненията са на участници в същото проучване; останалата част от поста си е лично мое мнение

бутон за сайт